• Екипите в болниците биха се съсредоточили в чисто медицинската целесъобразност и в интерес единствено на диагностиката и лечението на пациентите, които имат индикации за това, а не да се търси (по всякакъв начин) увеличение на обема дейност (оборота), за да се получи по-голямо финансиране на лечебното заведение от НЗОК и да се достигнат по-високи стойности при следващите периоди.
• Достигнатите по различни - вкл. и по „съмнителни“ начини, стойности не биха се взели предвид на исторически принцип, а въз основа на по-реалистично извършени дейности в лечебното заведение.
• Съответната болница няма да се стреми да достигне вписаните предварително стойности (лимит) в индивидуалния договор дори и да няма достатъчно пациенти за това и да търси други начини за достигането им.
• Лечебните заведения за болнична помощ, ако беше прието направеното предложение, не биха се вглеждали в стойностите на другите болници.
• Огромното напрежение, което всяка година се създава в периода на подписването на договорите на лечебните заведения с НЗОК, както се случва и в момента, щеше да намалее драстично, дори да изчезне.
• Медицинската статистическа „картина“ на заболяванията, както и разпределението на средствата между болниците, би била много по-реалистична и нямаше да се основава на исторически принцип.
• Не на последно място, всякакви възможности за корупционни практики ще се елиминират, защото няма да има предпоставки някой, който разпределя, т.е. утвърждава разпределението на средствата (което досега се извършваше от НС на НЗОК), да обещава определен размер стойност, например срещу някаква сума.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)