Планини от лава къкрят под океаните

Тази любопитна структура, която изглежда, че е в течно състояние, е с големина около 100 пъти височината на Еверест. Формированието може да даде идеи как се е формирала Земята, пише "Монитор".

Две гигантски образувания, разположени дълбоко под повърхността на Земята под Атлантическия и под Тихия океан откриха учените. Те са с размерите на от по два континента и се намират приблизително на половината разстояние до центъра на Земята.

Земният радиус е теоретична величина, която представлява средната дължина между дължините на земните радиуси в различни точки на планетата. Тази средна стойност е 6 371 110 м или приблизително 6 371 км, докато полярният и екваториалният радиус са съответно с дължини 6 356 км и 6 378 км. Разликата между полярния и екваториалния радиус се дължи на неправилната форма на Земята, известна още като геоид.

Подземните структури са разположени между земната мантия и земното ядро. Те се различават от заобикалящите ги скали не само заради по-високата си температура. Те са различни и като композиция и вероятно съдържат материали, които не се намират в мантията на Земята.

Големият въпрос е какво точно представляват тези структури и как са се формирали. Учени от Университета за изучаване на Земята и Космоса в Аризона наблюдават тези формирования вече няколко десетилетия, чрез сеизмичната активност в двата района. Различните типове сеизмични вълни се движат с променена скорост в зависимост от типа на скалите през които преминават. Като се сравняват времето и забавянето на сеизмичните вълни в различни локации, могат да се направят изводи за ставащото в земните недра.

Двете огромни образувания се характеризират с по-бавна скорост на сеизмичните вълни преминаващи през тях, което предполага, че имат различна температура от останалата част на земната мантия. Промяната на скоростта обаче е доста рязка, което показва не само различна температура, но и различен състав на двете образувания в сравнение със заобикалящата ги среда. Поради тяхната големина учените са нарекли двете образувания „големи провинции с ниска скорост“.

Според Ричард Карлсън, геохимик от Института Карнеги във Вашингтон, тези странни имена на структурите показват просто, че не знаем почти нищо за тях.

Проблемът може да стане голям ако магмата от една от тези структури си пробие път до повърхността на Земята. Това би предизвикало гигантско изригване, което да унищожи огромни части от земната повърхност. Според изследователите обаче, нещо подобно може да се случи веднъж на един милион години.

Учените не знаят дали двете огромни формирования са съставени от материали от земната кора или разликите в структурата са още от времето на формирането на Земята. „Ако разберем по-добре тези образувания, това ще даде възможност да знаем повече за процесите в недрата на Земята и за нейното формиране“, казва Уенди Мо от Станфорд.