Слънчевата система се движи към галактическия рай

По думите им той е близо до нас. Снимки показват, че галактиката на Млечния път представлява нещо като диск със спираловидна форма и в момента Слънчевата система се е насочила право към него.

Българските учени и астрономи бяха категорични, че доказателства за подобно развитие няма. Според тях много по-реални са опасностите от удар по Земята от астероид.

Според него именно благодарение на изучаването им физиката е пред революционен скок. "Мисля, че ще сме свидетели на нов вид енергия, който ще даде тласък на невероятно вълнуващи открития", казва той.

Ако човечеството и планетата оцелеят от глобалните войни, катастрофи и замърсявания, през следващото столетие имаме шанс да сме в галактическия рай, твърдят учени пред "168 часа".

Ще има ли опасности по пътя до галактическия рай? Застрашена ли е Земята от глобална катастрофа, както предсказва астрофизикът Алексей Дмитриев? Теорията му нашумя, след като той прогнозира, че Земята се движи към опасен междузвезден облак, който променя атмосферата на Слънцето и планетите от Слънчевата система. Катаклизмът няма да е след десетки години, а много по-скоро, смята Дмитриев.

"Млечният път е галактиката, в която се намира Слънчевата система. Нашата е с размер около 100 000 светлинни години в диаметър и съдържа около 200 милиарда звезди или слънца - обяснява проф. Петър Велинов, член-кореспондент на БАН от Института за космически изследвания. Слънчевата система е на около 27 000 светлинни години от центъра на Галактиката, на вътрешния ръб на спираловидно образувание от концентриран газ и прах, наречено ръкав на Орион. В самия център се намира интензивен радиоизточник на име Стрелец A, който най-вероятно представлява супермасивна и свръхплътна черна дупка.

Млечният път се движи приблизително с 600 км в секунда спрямо наблюдаваните в близост галактики. "Ако това е така, то означава, че Земята изминава 51,84 млн. километра на ден, или повече от 18,9 млрд. километра годишно. Така че ние извършваме едно грандиозно космическо пътешествие, и то напълно безплатно", казва проф. Велинов.

Слънцето, а с него и Слънчевата система се намира в така наречената от учените галактически обитаема зона. "Основната посока на движение на Слънцето и Слънчевата система е към звездата Вега - двойна звезда от съзвездието Лира. Известна с това, че е втората по яркост след Сириус и около 50 пъти по-ярка звезда от Слънцето", казва Велинов.

Според него това е една много положителна звезда. Температурата на Вега е 9500 К (по Келвин), а на Слънцето е 5778 К (5505рC). "Така че ние приближаваме към по-благоприятните условия" - убеден е Велинов. "Разбира се, това ще стане след години. Но тук е важна тенденцията. В бъдеще Земята ще заеме по-благоприятна позиция по отношение на галактическия център и галактическото ядро, което е една голяма загадка за учените."

"Ядрото представлява огромно формирование с изключително висока температура от стотици милиони градуси - обяснява проф. Велинов. - Условията там са такива, каквито тук, на Земята, дори не можем да си представим - силно изкривяване на пространството и може би други физически закони, които нямат нищо общо с нашите. Ядрото има огромна гравитация, с която засмуква всички обекти наоколо и те се дематериализират, падайки върху него. Всъщност именно тази гравитация държи Галактиката около центъра й."

"Затова астрономите въвеждат понятието черна дупка, защото там всичко се поглъща - обяснява Велинов. - Истината е, че това не е нито дупка, нито е черна. Най-малкото защото оттам има излъчвания. Тоест може да се каже, че това е нещо, което е зад нашия хоризонт. Нещо като самолет, който, като мине зад хоризонта, вече не го виждаме. Всъщност той не изчезва, но съществува зад нашия обхват на зрение. В този смисъл и черната дупка е зад хоризонта на нашето виждане."

"Тя поглъща тази материя, но тя не се унищожава, предполага се, че вероятно захранва други галактики и вселени - допуска Велинов. - Всъщност това е един от най-вълнуващите въпроси." Но само гравитацията на галактическото ядро не е достатъчна, за да се обясни структурата на нашата Галактика. Центърът й трудно би задържал 200 милиарди звезди около себе си и въпреки това го прави и те са в компактна спираловидна форма. "Затова астрономи и физици въвеждат понятието тъмна материя и тъмна енергия, защото нито ги виждат, нито ги познават - казва Велинов.

Факт е, че те привличат крайните звезди и оформят компактната форма на Галактиката. Ето защо твърденията, че ядрото е черна дупка и тъмна материя, е само едно описание, но без отрицателен смисъл. Никой не знае и не ги е виждал." Според учените в черните дупки и тъмната материя нама нищо страшно. Те просто помагат на физиците и астрономите да обяснят законите във Вселената. "Очевидно е, че има други сили и енергии, които не виждаме, затова ги наричаме тъмни", посочва Велинов.