БАН застарява, все по-малко млади учени влизат в лабораториите

Доц. д-р Иван Ангелов допълва, че през последните години в БАН ситуацията се влошава кадрово, т.к. ниското заплащане отказва младите да постъпят на работа в институцията.

„Желанието ни е студенти от 2 -3 курс да идват и да се занимават с лабораторни дейности, което и да ги ориентира за по-нататъшните им интереси в областта на науката“, заяви доц. д-р Мантарева.

„На един млад човек като му кажеш че трудовата му кариера ще стартира с почти минимална заплата, с които средства той не може да посрещне ежедневните си нужди и констатираш, че в 99% от кандидатите, младежки ентусиазъм за знания не е достатъчен“, коментира той.

„От проектите, допълнителното възнаграждение което може да си „докара” един учен към годишната си заплата финансирането за труд е около 10% .от заплатата, Трудно се печелят проекти, защото и Фондът за научни изследвания финансира ограничен кръг проекти", обясни Ваня Мантарева.

От приблизително 3000 учени в Българската академия на науките (БАН) едва около 300 са младите хора. Това са данни от подадените младежки проекти от 2016 г. с финансиране от бюджета на БАН. А този факт притеснява доцентите, които желаят да предадат знанията си на младото поколение.

Доц. д-р Иван Ангелов и доц. д-р Ваня Мантарева разказаха, че няма желаещи за постъпване като докторанти в БАН. Те обясниха, че би било нормално на всеки хабилитиран учен да има 7-8 докторанти, но ситуацията в момента не го позволява. Според учените от БАН голям проблем е, че в университета на младите се дават само теоретични знания и практиката почти липсва.

Учените от БАН не са съгласни и с бюджета, който им се отпуска от държавата и особено след резкото му орязване през 2009 г.. Те са убедени, че властта не ги разбира. По думите им са грешни констатациите, че с участие в проекти възнагражденията на работещите в БАН биха били подобрени.

Учените от БАН се надяват държавата да узрее за проблемите на науката и да се убеди, че тяхната работа е значима за развитието и за бъдещето на страната. Вярват, че техните изследвания имат фундаментално значение в актуална научна област и могат да намерят и практическо приложение във фармацията и медицината.

Учените от Института по органична химия разказват как през 90-те години в края на всяка година се е правил заявка с необходимите за изследванията им разтворители или химикали, които са им се доставяли. Днес разчитат на помощта на колеги и за химикали и за оборудване. Затова и са доволни, когато чрез проекти са успели да си набавят поне нови магнитни бъркалки.