ГЕРБ разкритикува решението на България да защити руския патриарх и припомни любопитни думи на Радев по адрес на Кирил

От парламентарната група на ГЕРБ-СДС разкритикуваха решението на правителството да се противопостави на 21-ия пакет санкции срещу Русия, и по-точно онази част от тях, касаеща руския патриарх Кирил.

В декларация от името на групата Даниел Митов заяви от парламентарната трибуна, че кабинетът се опитва да представи въпроса като сблъсък между политиката и религията, но подчерта, че изобщо не става въпрос за това.

В тази връзка той припомни думи на Румен Радев от времето, когато бе президент. Тогава, при едно посещение на патриарх Кирил преди около осем години у нас, държавният глава заяви, че е „дошъл като духовен водач, а си е тръгнал като политик“.

Освен тази на ГЕРБ-СДС, от парламентарната трибуна бяха изчетени още три декларации.

„Силната енергетика означава силна икономика, стабилна държава и сигурно бъдеще“, каза в заключение на декларацията депутатът от „Прогресивна България“.

По думите ѝ България има потенциала да реализира значително по-висок брой трансплантации и донорски ситуации, но според нея този потенциал не се използва ефективно, най-вече поради липсата на дългосрочна стратегия и усилия в тази насока.

Последната декларация за деня бе представена от председателя на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

В словото си политикът отново настоя правителството да предостави подробна информация за това какви обещания сме дали на Гърция по отношение на водите ни и дали се подготвя почвата да дадем на концесии български магистрали на Турция.

С изменението на споразумението се увеличава финансовият ресурс до 246 964 246 евро спрямо първоначално предоставения ресурс в размер на 150 000 000 евро като принос, произтичащ от Механизма за възстановяване и устойчивост.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че с увеличението на финансовия ресурс на 246,9 млн. евро се променя последната дебитна нота за 2027 година.

След това парламентът прие на първо четене и промени в Закона за кредитните институции, предложени от Министерския съвет.

По този законопроект Людмила Петкова заяви, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения.

Част от измененията се отнасят до надзорните правомощия, санкциите, клоновете от трети страни държави и рисковете от екологичен, социален и управленски характер.

Щом привършиха със законодателната си програма за тази седмица, народните представители преминаха към петъчния парламентарен контрол.

„Подобна теза няма нищо общо с действителността, тъй като никой не санкционира Руската църква или православната вяра. Става дума за определен човек, който открито подкрепя войната на Кремъл срещу Украйна. Тук не се касае за богословие или догматика“, поясни Митов.

В декларацията депутатът попита какъв точно национален интерес защитава българската държава, настоявайки да не бъдат налагани санкции срещу главата на руската православна църква, и отново настоя, че патриарх Кирил е едно от най-разпознаваемите лица в Русия, които подкрепят кръвопролитията в Украйна.

„Защитата на патриарх Кирил не прави България нито по-богата, нито по-сигурна, нито по-влиятелна, нито пък ще ѝ укрепи позициите в Европейския съюз“, подчерта Даниел Митов и допълни, че православието не трябва да се използва като щит за политическа пропаганда.

Управляващите от „Прогресивна България“ използваха случая, за да честитят Деня на енергетика, който се отбелязва всяка година в последната неделя на юни. Валентин Петров посочи, че енергетиката е гръбнакът на всяка модерна икономика и затова тя е сред водещите приоритети за „Прогресивна България“.

Той увери, че преходът към нови технологии няма да бъде за сметка на работещите в сферата и увери, че ще се работи за изграждане на надеждна и модерна енергийна структура. В този контекст Петров изтъкна ролята на младите специалисти и мисията на държавата да ги задържи у нас, за да спомогнат процеса на модернизация.

От „Демократична България“ обърнаха внимание на трансплантациите у нас в своята декларация. Катя Панева цитира тревожни данни, според които България продължава да бъде държавата с най-нисък брой реализирани трансплантации и донорски ситуации в Европейския съюз. И отбеляза, че към днешна дата над 800 наши сънародници чакат трансплантации.

„Необходима е национална стратегия, която да обедини лечебните заведения и специалистите, за да бъде оползотворена и реализирана навреме всяка възможност за спасяване на човешки живот“, подчерта в изявлението си пред народните избраници Катя Панева.

След приключване на декларативната част парламентът пристъпи към програмата от дневния си ред. Депутатите приеха на първо и второ четене в едно заседание Законопроект за ратифициране на Първо изменение и потвърждаване на Споразумението за финансов принос между Европейския съюз и България по отношение на Раздел „Държава членка“ по Програма InvestEU.

С него не се предвижда да възникнат финансови ангажименти за страната ни, тъй като предоставянето на финансов принос за провизиране на гаранцията от ЕС се осигурява от ресурсите, договорени за България от фондовете при споделено управление, както и от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

„Европейският инвестиционен фонд е сключил споразумение с четири български банки, средствата се предоставят за нисколихвени кредити, които са по проекти, свързани със „зелени“ инвестиции, възобновяеми енергийни източници, както и се предоставят на малки и средни предприятия“, посочи зам.-министър Петкова.

С промените се допълват изискванията за независимост на служителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), както и на регламентацията за извършване на оценки за надеждност и пригодност на членовете на ръководните органи и на лицата, заемащи ключови позиции в банките. Съгласно европейска директива нито един член на управителния орган, с изключение на управителя, назначен след 11 януари 2026 г., не остава на длъжност повече от 14 години.

Допълва се регламентацията за независимост и прозрачност на служителите и членовете на Управителния съвет на БНБ в качеството ѝ на орган за банков надзор, както и за извършването на оценки за надеждност и пригодност на членовете на ръководните органи и на лицата, заемащи ключови позиции в банките.

Законопроектът предвижда хармонизиране на изискванията за уведомяване и надзорните правомощия по отношение на пруденциално значимите трансакции, извършени от банките и доразвиване на националния режим за лицензиране и осъществяване на дейностите от клонове на банки от трети държави, включително надзорните правомощия на БНБ за осигуряване на спазването на приложимите пруденциални изисквания.

С оглед присъединяването на България към еврозоната се предлагат и изменения в Закона за банковата несъстоятелност и Закона за гарантиране на влоговете в банките, свързани с разпределението на правомощията на Европейската централна банка и БНБ във връзка с осъществявания от тях пруденциален надзор.