Ирена Соколова: Ударите под кръста са характерни за манталитета ни (видео)

17.02.17 г., 14:00 ч.

Копирано

Ирена Соколова е родена на 24 януари 1971 г. в град Перник. Завършва висше образование в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Има диплома за "Социална психология" и психотерапевт. Завършила е и „Психодрама“ в Институт „Берхард Ахтенберг“ в Германия. Била е депутат от ГЕРБ. За около година бе и областен управител на ГЕРБ. Председател е на Жени ГЕРБ.

Г-жо Соколова, как ще оцените работата на 43-тото Народно събрание?

Беше много важно да покажем, че вторият кабинет „Борисов“ и 43-тото Народно събрание устойчиво продължават пътя на промените, които заложихме. Имахме прочит за несвършената работа в 41-я парламент и ясна посока накъде трябва да вървим. Имахме коалиционен кабинет и коалиционно мнозинство, които носеха след себе си дълга на уговорките, компромисите и изискването на намиране на диалогичен подход. Тази девиация бе предпоставка да напуснем Народното събрание и премиерът да даде оставка. Пътят на политиката, която водим, е един и същ. Следваме пътя на управлението на страната с десни приоми - да се развива предприемачеството, да имаме много добър финансов план, да увеличаваме приходите и да даваме възможност за развитие на бизнес средата.

В навечерието на предсрочните парламентарни избори сме. Очаквате ли компроматна война и изобщо подготвена ли е ГЕРБ за фалшивите новини?

Това е голям проблем. Ако кажа, че това е така и в световен мащаб, няма да сгреша. Но ако кажа, че е това е особено силно в България, също няма да сгреша. Уви, ние имаме едно общество на ръба на примитивното. И аз не го казвам, защото това е обида, а защото е част от изследването на Хеерт Хофстеде, който разграничава обществата на различни типове. И ние имаме приомите на обществата, които не живеят в колективистичния модел. Нека не разбираме под това механичния сбор на хора, които правят едно и също нещо, а ония дух на съпричастност и екипност. Ние сме много силна индивудиалистична култура и в тоя смисъл надскачането, ударите под кръста, ритането под кокълчета е нещо типично за манталитета ни. В този смисъл компроматната война е един модел, който се смята за успешен. Едва ли не, ако не отговориш на критиката с критика, даже с още по-злостна, с още по-силен натиск, се приемаш за слаб или невеж.

Глобалната идея тук е, че този модел на злина, който се мултиплицира, разрушава абсолютно всички играчи в системата, разрушава най-важният елемент от системата и това са хората отсреща. Не случайно популизмът набира такава скорост. При него идеята е, че хората са срещу всички. Автоматично управленската класа и хората са противопоставени. Тук се смята, че този, който е изразител на мнението на хората, той е прав. Ние го наричаме популист, т.е. vox populi.