Поглед към Румъния, мисъл за България

Премиерът Сорин Гриндяну капитулира пред най-големия протест в историята на северната ни съседка от 1989-та година насам, но нещата изобщо не вървят към затишие. Духът от бутилката излезе. Недоволните ще са навън до оставка.

Кой?

600 000 души на улицата. Румъния не спи от няколко дни. И ще остане будна, въпреки че правителството оттегли скандалното постановление за амнистия на 2500 осъдени за корупция.

Моментът, в който множеството на площад „Виктория“ освети мрака с мобилните си телефони, вече е символ на съпротивата в Букурещ. Впечатляващият кадър достигна до нас като жив спомен, като отблясък от нещо, което вече сме преживели. Гледаме Румъния, но мислим за България, защото тук думата „протест“ сякаш се превърна в символ на „безсмислено упражнение“ - последните акции срещу застрояването на Иракли и кадруването на Висшия съдебен съвет далеч не бяха масови.

За сметка на това социалните мрежи преливат от възхищение, донякъде и срам, че румънците заедно правят това, което ние не успяхме с маратонската серия #ДАНСwithme. Приликите действително са много, но има и някои разлики. Затова нека първо върнем лентата назад.

Протестите в България започнаха с избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Предисторията е, че БСП и ДПС промениха закона, за да може ръководителят на службата да се гласува от Народното събрание, където те имаха мнозинство. Преди това шефът на ДАНС се предлагаше от премиера и се назначаваше от президента, тогава Росен Плевнелиев.

Протестите в Румъния започнаха заради изненадващ декрет на правителството, според който престъпления по служба, ощетили държавния бюджет до 44 000 евро, няма да се наказват. 2500 осъдени трябваше да излязат на свобода, а стотици други да се окажат с намалени наполовина присъди. Обяснението – нямало места в затворите. Нещо повече, декретът ограничаваше подаването на сигнали и разследването на корупционни афери до 3 месеца след датата на извършването им.

В основата на всичко е Линиу Драгнеа, лидер на управляващите социалисти и премиер в сянка, удостоен с 2-годишна условна присъда за изборни манипулации. Разследван е също за търговия с влияние. Така Драгнеа не можа да наследи съпартиеца си Виктор Понта, който пък беше обвинен за пране на пари и укриване на данъци като действащ премиер. Разбира се, щеше да има много облагодетелствани и от други партии.

Прочети повече ТУК