"Ню Йорк таймс": Само за седмица Тръмп промени десетилетия възприятия за Америка

"Това е първата седмица", каза в неделя по Ей Би Си бившият министър на отбраната и директор на ЦРУ Робърт Гейтс. "Всяка администрация, за която съм работил, започва да издава сума ти укази", за да се разграничи от предишната, каза той.

"Това е чиста проба лудост. На кого му трябват военни съвети или разузнавателна информация за политиката по "Ислямска държава", Сирия, Афганистан, Северна Корея?", написа в Туитър досегашният съветник за националната сигурност Сюзан Райс.

Обаче Гейтс, който е работил с осем президенти от двете партии, бързо добави, че има риск Тръмп да засили усещането, че Америка се отдръпва и издига стени, оставяйки вакуум във властта по света.

Отговорът на Тръмп е прост: Когато трябва да внасяш коренни промени в управленската върхушка, върхушката трябва да напусне сградата, пише още "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА.

В някаква степен президентът Тръмп промени за една седмица възприятията за американската външна политика повече от предшествениците му за последните седем десетилетия, пише "Ню Йорк таймс".

"Този вакуум няма да се запълни от добронамерени сили", каза той. Други двама изтъкнати републиканци, сенаторите Джон Маккейн от Аризона и Линдзи Греъм от Южна Каролина, определиха включването в указа за имиграцията на големия противник Иран заедно със съюзника Ирак като една от многото причини тези ходове да са "самонанесена рана в борбата с тероризма".

В свое изявление в неделя Тръмп изглежда смекчи действията си и изтъкна, че "това не е забрана на мюсюлманите, както медиите невярно съобщават". Той обеща "да намери начини да помогне на всички страдащи" - думи, които липсваха в петък, когато обяви, че на всички бежанци от Сирия ще се забрани влизане в САЩ безсрочно.

В случая на Тръмп обаче има усещане, че поривът към промяна е взел превес над проучване на неочакваните последствия.
Забраната за имиграция и посещения от седем страни настъпи с минимална, ако изобщо я е имало, информация от Държавния департамент за регионалните последствия. Същото важи за изявлението на Тръмп, че смята да премести в Ерусалим посолството на САЩ в Израел. Липсата на предварително обмисляне как да се постъпва с притежателите на зелени карти и с иракските преводачи, на които е било обещано допускане в САЩ в замяна на службата им за американските войски, принудиха Белия дом да коригира тълкуването си на указа по-малко от 48 часа след подписването му от Тръмп.

В такава обстановка дори видимо рутинни ходове като реорганизирането на Съвета за национална сигурност придобиват политическа окраска. В неделя главният стратег на Тръмп и главен идеолог Стивън Банън бе назначен за постоянен член на ръководния комитет на Съвета за национална сигурност, което поставя един политически сътрудник на равна нога с държавния секретар и министъра на отбраната. В същото време директорът на националното разузнаване и председателят на Комитета на началник-щабовете изглежда са понижени, като им е било казано да присъстват само когато се обсъждат въпроси от техния ресор.

Всичко това бе симптоматично за един нов президент, който е склонен първо да туитне, а после да доуточнява подробностите. "Това е политика на мълнията. Не бива да зачеркваш 70 години външна политика, преди хубаво да си помислил какво да я замени", каза преподавателят от Харвард Джоузеф Най, който е бил ръководител на Съвета на националното разузнаване и е писал как САЩ могат да печелят влияние чрез своята "мека сила" - привлекателността на своята култура и демокрация.

Възприятията и действителността не са едно и също. Възможно е след няколко години изказванията на Тръмп за "екстремни проверки" и стремежът му да изгони някои от най-опитните американски дипломати от кариерата да изглеждат като намерение с бързи действия още от първата седмица да изпрати на света посланието, че той е стоял зад думите си, когато говореше за "Америка на първо място".

Когато премиерът на Великобритания Тереза Мей пристигна на едно сякаш до голяма степен успешно посещение - първата визита на лидера на близък съюзник в управлението на Тръмп, тя заяви, че трябва да се запазят санкциите срещу Русия, докато не изпълни задълженията си за Украйна. Тръмп запази мълчание. След разговора му на следващия ден с руския президент Владимир Путин в официалното изявление на Белия дом не бяха споменати нито Украйна, нито кибервойната за повлияване на американските избори, която накара президента Барак Обама да въведе нови санкции в последните дни от мандата си.

На страна, която си е създала световна репутация като отворена към нуждаещите се и амбициозните хора от цял свят, сега след указа на Тръмп за имиграцията се гледа като на затваряща вратите си, както никога не го е правила дори след нападенията от 11 септември 2001 г. Двадесет години на усилия, макар и с прекъсвания, за възстановяване на отношенията с Мексико в търговията, антитероризма и борбата с наркотрафика се разбиха в караница с мексиканския президент Енрике Пеня Нието, която можеше да се избегне и която завърши с решението му да анулира посещението си в САЩ.

Обаче в коридорите на Държавния департамент, където номинираният за държавен секретар Рекс Тилърсън тепърва започва да се ориентира, сред дипломатите от кариерата определено цари усещането, че това е Година Нула, началото на нова епоха.
Миналата седмица екипът на Тръмп каза на редица от най-високопоставените дипломати в департамента, някои от които имат десетилетия служба, да напуснат кабинетите си. Почти всички са подали оставки, какъвто е протоколът при смяна на администрацията, но бяха изявили готовност да останат още един-два месеца до назначаването на приемниците им, за да се гарантира, че обектите на Държавния департамент са в безопасност, американските граждани се евакуират от опасни места и паспортите се издават.
Екипът на Тръмп ясно е дал да се разбере, че не се интересува от преходи. (Тилърсън също така не се срещна на четири очи с предшественика си Джон Кери преди встъпването в длъжност на Тръмп.)

Такова "почистване на къщата" оставя отворен въпроса дали Тилърсън, който има богат опит в чужбина като изпълнителен директор на "Ексон Мобил", но никакъв опит като дипломат, ще получи помощта, която му трябва в едно много по-различно начинание от преговорите от името на най-голямата петролна компания в света.

Това не е точно чистка, но си остава факт, че някои от най-опитните дипломати на правителството са напуснали, включително някои от най-високопоставените жени в департамента. Сред тях е 67-годишната Ан Патерсън, помощник-държавен секретар по близкоизточните въпроси и бивш посланик в Пакистан и Египет, две от най-големите бурета с барут, пред които ще е изправен Тръмп. 55-годишната Виктория Нюланд, която един от водещите експерти по Русия в департамента и бивш постоянен представител в НАТО, работила по украинската криза, реши да напусне, след като заключи, че за нея вероятно няма място в администрацията на Тръмп.

Тръмп едва ли е първият президент, който обявява промени в политиката, които изненадват съюзниците и преобръщат съществуващия ред. Решението на президента Ричард Никсън да се откаже от златния стандарт и да признае Китай бяха сътресения за системата. Също и решението на Джордж У. Буш да нахлуе в Ирак, макар и сигналите за това да съществуваха от повече от година, както и решението на президента Обама да сключи ядрено споразумение с Иран и да възобнови дипломатическите отношения с Куба.