Учените ще търсят живот около звездата Алфа Центавър

Санаторно-оздравителният комплекс "Камчия" край Варна беше домакин на четвъртата Световна среща на Международната организация "Университетски консорциум за космически технологии" /UNISEC/.

Изследванията на далечния Космос са в полезрението и на японските учени, допълва картината проф. Шиничи Накасука от Токийския университет, който е генерален директор на UNISEC. В Страната на изгряващото слънце обаче акцентират върху микро-, нано- и пико-сателитите, защото макар и малки като размер, те също имат потенциал да навлизат в необятната Вселена.
В миналото беше голямата "космическа" конкуренция, днес с помощта на тези малки сателити все повече държави могат да си позволят сравнително евтини средства за изследвания, казва проф. Накасука. Според него в земната орбита обикалят около 3 000 спътници, от които малките са 300 и ще се увеличават.

На въпроса дали не е по-разумно преди човечеството да се впусне в далечния Космос, първо да изучи нещата около собствената си планета проф. Накасука отговаря, че тези усилия вече са налице. Много от държавите поотделно и с общи усилия изследват Луната, Марс. Прави се всичко възможно не просто да се лети в орбитата на тези небесни..

Предизвикателството е, че всъщност това е система от две звезди, които са подобни на нашето слънце, обясни проф.Чакрабарти. По думите му трудностите идват от това, че каквито и планети да има около тях, те са много слабо осветени. Затова учените в Масачузетския университет разработват технология, която да позволи да се заснемат тъмни обекти, всъщност около 1 милиард пъти по-тъмни от самата звезда.

Престижният форум се провежда за пръв път извън Япония, където е седалището на организацията. В продължение не пет дни водещи учени от 31 държави дискутираха последните новости в областта на космическите изследвания. Сред акцентите бяха употребата на микро-, нано-,пико-сателитите и вариантите за разчистване на космическите отломки, натрупани в орбитата около Земята. На дискусия бяха подложени и последните постижения в търсенето на живот извън нашата планета.

Причината е проста - докато един 60-килограмов сателит струва около 3 милиона долара, стойността на микро-, нано-, пико-сателитите е около 80 000 долара. С такива технологии разполагат вече над 50 държави, казва Накасука и добавя, че от неговата родина са изстреляни около 50. Ученият допълва, че тези технологии нямат само научно приложение. Бизнесът също има полза от тях, което е причината и за наличие на частни инвеститори.

Следващата стъпка е да се направи спътник, който ще е постоянно в орбита, и ще може да наблюдава. Според професора през следващите пет години е възможно да има резултати от изследването. Около три години ще са необходими да се построи апаратурата, а следващите две ще са за събирането на данни.

Търсенето на екзопланети е един от най-новите проекти на Масачузетския университет в САЩ, който беше представен от проф.Сиприя Чакрабарти. По думите му целта на учените е звездата Алфа Центавър, около която се предполага, че има планета аналогична на нашата.
Основната цел на проекта е да бъдат заснети планети, които се намират около други слънца, обясни проф. Чакрабарти. По думите му задачата на неговия екип е да разработи нов тип технология за изучаване на Вселената. Учените са си поставили амбициозната цел да заснемат планета около звездата Алфа Центавър, която е много близка до нашето Слънце и има голяма вероятност около нея да има някаква планетна система, подобна на нашата. Проектът е финансиран от частен инвеститор.

Търсенето на живот извън Земята е нашата голяма цел, посочи проф. Чакрабарти. Преди да бъде постигната тя обаче, учените се надяват първо да разберат от какво са изградени самите планети около Алфа Центавър и дали са подходящи за живот. Най-важното в случая е дали на тях има вода в течна форма, защото това е условие за живот, казва Чакрабарти.

Ученият обяснява, че не бива да разчитаме, че веднага ще видим форми на живот като нашите, още по-малко пък хуманоидни. Имайте предвид, че ако на Земята дойдат извънземни, те първо ще засекат бактериите, тъй като те са много по-многобройни от хората, казва Чакрабарти. След това разяснява, че в момента екипът в Масачузетския университет прави експерименти с ракети, за да валидира техниката на наблюдение.