Анализатори за предизборната кампания: Динамична, "като по учебник", но приглушена

Динамична, "като по учебник", но и приглушена - така определят предизборната кампания в коментар за БТА анализатори. Избори за президент и вицепрезидент на Република България, както и национален референдум ще се състоят на 6 ноември - неделя.

Даниел Смилов смята, че задължителното гласуване ще окаже влияние и ще има по-висока от очакваната избирателна активност. Той е категоричен, че няма вероятност да бъде избран кандидат на първи тур на президентския вот, но допуска, че може да има изненади при подредбата на кандидатите.

Кампанията стана внезапно интересна, вече сме в ситуация на непредсказуем изход от изборите, отбелязва Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл". Ако преди четири седмици, преди номинацията на ГЕРБ, някой беше казал, че е възможно ГЕРБ да загуби тези избори, вероятно малцина биха се съгласили с него. Сега няма колега, който да се наеме да прогнозира категорично изхода от изборите, посочва той.

Очакванията му са за по-висока избирателна активност - заради задължителното гласуване, опцията "не подкрепям никого", референдума, както и интереса, който ще предизвика по-изострената кампания. По негови наблюдения кампанията е изцяло доминирана от премислянето и преосмислянето на българското положение в света и в региона, а основните вектори са Изток - Запад, национално-етническо и стабилност-промяна.

Политологът Даниел Смилов констатира приглушена кампания от страна на двете големи партии и смята, че те като че ли предпочитат тя да мине почти незабелязано. Сякаш ГЕРБ разчита кампанията да протече, водена от инерцията, че те са най-голямата партия, а БСП се надяват да спечелят от това, че са втората по големина сила и да стигнат до балотаж, смята Смилов.

Политологът Димитър Ганев от изследователски център "Тренд" вижда кампанията като динамична. Само преди месец президентските избори бяха като че ли безинтересни, вот с предизвестен край, днес вече ситуацията е коренно различна, коментира Ганев. Кампанията според него не е имала ясно изразен фокус. Впечатленията на анализатора са, че мигрантската тема е съпътствала практически всички предизборни дебати, а отношението към Русия на всеки от кандидатите е придавало различен профил и лице на претендентите.
Ганев смята, че са се дискутирали теми, които са далеч от президентските правомощия. Останахме с впечатлението, че кандидатите се борят за министър-председателския пост, а не за президент, коментира той. Причината според него е, че всеки от кандидатите е трябвало да определи отношението си към управлението и това е накарало повечето от тях да предлагат алтернативи на взетите управленски решения, които обаче не се вписват в президентските правомощия.

Политологът е на мнение, че партиите е трябвало по-активно да изразят своята позиция за въпросите на предстоящия референдум. Кампания за допитването липсваше и това може да се окаже една от грешките на политическите сили, посочва той. Избирателната активност ще е висока и ще се отрази и на референдума, а при липсваща кампания има вероятност трите въпроса да минат, мотивира се Смилов. Той се опасява, че така може да се стигне до тежки промени на политическата система, и то към по-лошо.
Анализаторът изразява притеснение например от радикално намаляване на субсидията на партиите, защото това на практика би ги направило зависими директно от корпоративни интереси и недотам чисти пари. Може би има някакъв смисъл в намаляване на субсидията, но с единайсет пъти е абсолютно неразумно, смята той. Според него същото може да се каже и за мажоритарната система, защото по думите му това ще доведе до напълно изкуствено разместване на силите, като ще се даде бонус на една-две по-големи партии за следващите парламентарни избори.

Политологът казва, че избирателната активност на тези избори е най-сложната за прогнозиране. За първи път в най-новата ни история имаме задължително гласуване, и няма как да знаем как би сработило това, уточнява той. Изборите със сигурност ще се решат на балотаж, категоричен е Ганев. Според данните на "Тренд" разликата между първите двама - Цецка Цачева и Румен Радев е около 3 процента. Това прави практически невъзможно изборите да се решат в един тур. Нещо повече, можем да бъдем и напълно сигурни, че балотажът ще е именно между тези двама кандидати, смята анализаторът. Той не изключва размествания в подреждането на останалите кандидати и допуска възможна изненада от Пламен Орешарски, който, заради потенциала на ДПС, може дори да стане трети.
Кампанията около референдума потъна заради президентските избори, констатира още Димитър Ганев и това според него е било очаквано. Освен това по думите му нито една от големите партии не е застанала твърдо зад референдума, а, напротив, видимо го неглижират.

Получава се ляво-дясна битка, от една страна, и битка на националисти срещу етнически формации, от друга, коментира Първан Симеонов и отбелязва, че това са двата традиционни разлома в България, които се проявяват отново. Според него на фона на президентската кампания референдумът е бил неглижиран. Въпросите без съмнение са важни, макар че съдържат и доза популизъм, затова това допитване не трябва да се отписва, коментира Симеонов. Той прогнозира, че референдумът няма да бъде развръзка, а начало на политически сюжет, както и да завърши.

Социологът казва, че кампанията е била абсолютно "по учебник", с логично позициониране на политическите играчи. Според него двамата основни кандидати се опитват да представят нещата, сякаш сблъсъкът е само между тях и бягат от това да легитимират останалите с участие в общ дебат, а това в момента по-скоро работи за опозицията. Интригата е дали има възможност различен от двамата кандидат да стигне до балотажа, и за това мечтаят националистите, коментира той.

Социологът смята обаче, че хората не са останали достатъчно информирани за последствията, които едно или друго решение в този референдум може да предизвика. Това препраща към по-голямата дискусия доколко експертни теми подлежат на публична санкция, коментира той и допълва, че на народа не му е работа да знае последствията от една или друга избирателна система. В конкретния случай имам чувството, че политическият елит много кокетно се разтоварва от тази своя отговорност, казва Първан Симеонов.
Ако този референдум постигна нещо, то е гражданска култура и отне малко монопола на партийните картели, добави той.

Според него основните теми на кампанията са били по-скоро външнополитически - за бежанците и отношенията с Русия, което е дало естествен бонус на т. нар. патриотични партии. По неговите наблюдения е била избегната почти напълно дискусия за вътрешната политика на страната и специално темите за корупцията и реформата в съдебната система.