Докога ще гасим пожари

Ето какво се казва още в позицията им:

По повод пожара на тютюневите складове в Пловдив от движението „Спаси София“ разпространиха отворено писмо до медиите. В него се пита кой носи отговорност за случилото се и се изказва възмущение от поредното посегателство върху паметник на културата. Припомня се и предишния случай, при който беше съборен един от складовете в центъра на Пловдив.

„Духът на градовете ни си отива. Късче по късче и парцел по парцел. Пожарите на това бездушно отношение към градската среда ще идват в много форми – буквални и метафорични. Вчера пламнаха тютюневите складове на Пловдив, едни от малкото опазени образци на индустриалната ни архитектура. Същите онези складове, за които през пролетта цялата държава се възмути, че им е посегнато. Разбира се, през уикенда. Когато институциите не работят.

Стълбът от горчивия им дим се виждаше в цяла Тракия, но сянката му отдавна тегне над страната. Защото той е материализацията на неспиращата разруха на материалната памет на градовете. На един невидим, но истински пожар, който не успяхме да угасим. Въпреки гнева заради Къщата с ягодите, Борисовата градина, зелените пространства в ж.к. Младост, ролетната порта на Сердика, складовете в Пловдив и Харманли, кино “Възраждане”, дори Японския хотел - списъкът е безкраен.

Този пожар поглъща историята ни. Не само Пловдив осиротя днес. Цяла България стана по-бедна. Малко по малко онова, което прави градовете ни истински, ни бива отнето от алчни и безидейни инвеститори, неспособни да видят бижутата, които притежават в техния пълен потенциал; както и от пасивни общински администрации, свиващи рамене пред медиите и опитващи се да замажат нещата с една-две оставки, ако много замирише на електорално недоволство. И на върха на пирамидата на отговорностите седи един “културтрегер”, набеден за мениджър, нарочен за министър, търкалящ се из медиите в облак цигарен дим и обясняващ, че повереният му ведомствен кораб не потъва.

В държавите без правосъдие паметта се екзекутира първа, а палачите й живеят с чувство на безнаказаност. Няма да издаваме присъди, но не можем да не забележим приликата с известната сталинска сентенция, която перифразирана звучи така: „Има паметник – има проблем. Няма паметник – има свободен терен за строеж“. Колко такива сгради загубихме през годините, само в София? Оставени да се самосрутят, а окажат ли се по-инатливи от очакваното – лишавани от покрив (разбира се, само за ремонт, който никога не свършва), незаконно събаряни в неделя, когато администрацията почива, или просто изоставени с избити прозорци на милостта на клошарите, дъждовете и снега?

Колко голяма е крачката от безцеремонно нарушение на закона до умишлен палеж? Докато не се научим като общество да настояваме ценните архитектурни образци да се пазят, да им се вдъхва нов живот, да се връщат в градското случване под една или друга форма, тези пожари ще ни горят докато от идентичността ни не остане и помен.

Непрекъснато повтаряме, че отговорността е на обществото: то носи тежката корона на абсолютен суверен. Като такова то трябва да е информирано и да изисква експертни и обосновани решения. Да настоява за отговорност и прозрачност, за да може да контролира всички звена по веригата. Защо на Запад този процес работи, а тук – не? Отговорът не се ли крие в т.нар. строителен бизнес?

Защо продължаваме да тъпчем на едно място? Да гледаме как колективната ни къща гори, докато сме нагазили във водата, нужна за нейното спасение? Докога ще гасим пожари и докога ще скачаме един на друг като озверели, вместо да сложим ред в държавата и градовете си?

Днес Пловдив гори. Утре в Пловдив ще се строи. Фасадите на изгорелите складове ще бъдат “инкорпорирани” в новите. Да се чете – фасадите на изгорелите складове ще бъдат формално загатнати, колкото да се спази някаква буква в закона. Така стана с фабриката на Прошек, така ще стане и с кино “Възраждане”. И този списък може да продължи до безкрай. Днес гори индустриална архитектура. Утре какво ще лумне в пламъци? Възрожденска къща в Копривщица? Или във Велико Търново? Трявна? Или някое от малкото останали бижута в центъра на София?", питат се от "Спаси София".