Латиноамериканците стареят най-бавно

Изследване на молекулярно ниво, което е установило коя група народи стареят по-бавно от останалите е публикувано в списание Genome Biology.

"Латиноамериканците живеят по-дълго, отколкото бялата раса, въпреки че страдат по-често от диабет и други заболявания. Учените наричат ​​това на "испански парадокс", коментира водещият автор Стив Хорват, професор по генетика от Калифорнийския университет. "Нашето изследване помага да се обясни това като докаже, че латиноамериканците остаряват по-бавно на молекулярно ниво" - заяви той пред изданието EurekAlert!, пише nauka.offnews.bg.

Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията, латиноамериканците в САЩ живеят средно с три години по-дълго от бялата раса, те имат средна продължителност на живота 82 години срещу 79 години за потомците на европейците. На всяка възраст здравите възрастни латиноамериканци се сблъскват с 30% по-нисък риск от смърт в сравнение с други расови групи, отчита проучване от 2013 г..

Изследователите анализирали данни на ДНК проби от около шест хиляди души, които представят две африкански групи, афроамериканци, европейци, източноазиатци, латиноамериканци и американски индианци.

Най-бавностареещият народ в света са индианците цимане, живеещи на територията на Боливия. Биологичният часовник изчислява възрастта на кръвта им с две години по-млада от възрастта на латиноамериканците и четири години по-млада от бялата раса. Констатацията отразява минималните признаци на сърдечно-съдови заболявания, диабет, високо кръвно налягане, затлъстяване или запушени артерии на групата.

Екипът на Калифорнийския университет използва няколко биомаркера, включително " епигенетичен часовник", разработен от Хорват през 2013 г., с цел да се проследи епигенетичните промени в генома, свързани със застаряването на населението. Епигенетиката изучава промените в активността на гените, предизвикани от механизми, незасягащи последователността на ДНК.

Епигенетичните маркери показват, че имунната система на латиноамериканците и на народа цимане с възрастта много по-бавно деградира от тази на другите народи. По-специално, след менопаузата биологичния часовник на латиноамериканските жени изостава средно с 2.4 години след останалите.

Изследователите обясняват молекулярните особености на латиноамериканците и индианците с адаптация към заболяванията.