Ще съхраняваме цифрова информация в ДНК

На своя компютър Карин Строс има място, където съхранява редица важни документи и публикации. Тя би искала да запази тези важни неща най-малко, докато е жива. Но комппютрите трябва да се сменят на всеки няколко години, а съхраняването на старата информация невинаги е лесно. Би било далеч по-удобно, ако съхраняваме информацията в ДНК, размишлява Строс.

Тя работи в Microsoft Research в Редмънд, Вашингтон, за да превърне тази научно-фантастична фантазия в реалност. Заедно със свои колеги, има за цел да помогне на фирми и институции да архивират огромни количества данни в продължение на десетилетия или столетия, в момент, когато генерирането на цифрови данни ще става все по-лесно, но съхраняването им – по-трудно, пише nauka.offnews.bg.

В този ред на мисли идва идеята за запис върху ДНК. По своята същност дезоксирибонуклеиновата киселина е именно начин за съхранение на денни. Благодарение на нея, гените ни се предават от поколение на поколение.

Учените могат да възстановят и да четат ДНК последователности от вкаменелости на неандерталците и дори от по-стари форми на живот. „Така че като среда за съхранение, тя може да издържи хиляди и хиляди години“, казва Луис Сиз (Luis Ceze) от Университета на Вашингтон, който работи с Microsoft за съхранение на ДНК данни.

Точно така, за запис на данни, изследователите конвертирали нулите и единиците от цифровата информация в „буквите“ на четирите азотни бази (нуклеотиди) от ДНК веригата– A (аденин), C (цитозин), G (гуанин) и T (тиамин) и така прекодирали цифровата информация от двоична в четвъртична система.

С помощта на електронна версия на последователността им фирмата Twist Bioscience синтезира ДНК-фрагменти с дължина от 150 нуклеотида всеки. За записа са използвани около 1,5 млрд. азотни бази. Така били записани над 200 мегабайта данни. Тази информация се съдържа във фрагмент от ДНК, по-малък от върха на молив, обясняват специалистите, цитирани от ABC.

Въпреки успешното начинание, учените не знаят кога това би могло да се в практика. Записът на данни на ДНК е скъпа и трудоемка технология. Сериозен проблем са и разходите, които тя изисква.