Защо Ердоган се оказа по-успешен от Янукович

Мнозина в Русия, включително представители на властта, смятат, че през февруари 2014 г., изправен пред майдана и най-вече пред агресивно настроените въоръжени националисти, Янукович е действал непростимо мекушаво.

Реджеп Тайип Ердоган успя да осуети опита за държавен преврат в Турция и се задържа на власт. Потребители на мрежата публикуваха снимка на бившия украински президент Виктор Янукович , който озадачен се пита: "Значи можело и така?".
"Така" означава един метеж да бъде потушен със сила.

В много държави, където народовластието е сравнително млада традиция (към тях спада и Турция, да не говорим за Украйна), има институция, която от време на време поема ролята да брани демократичните ценности и завоевания, пише БТА. В Украйна такава институция е майданът - още от времето на президентските избори през 2004 г. Използваха го като инструмент не само противници на Янукович, но и привърженици на собствената му Партия на регионите през 2007 г. Тогава Янукович бе в опозиция. В модерна Турция такава институция винаги е била армията.

Военните бяха смятани за пазители на светските демократични традиции, установени от Ататюрк. Те решително стъпваха на политическата арена, започне ли властта опасен флирт с ислямизма. Сегашният президент на Турция обаче за разлика от Виктор Янукович предварително бе отслабил институцията, способна един ден да делегитимира управляващия елит.

Редица противници на Ердоган сред генералитета напуснаха армейските редици. Някои се озоваха в затвора. В командването на въоръжените сили влязоха хора, лоялни към Ердоган. Така бе потиснат армейският инстинкт за противопоставяне срещу проислямската политика на властите. Той бе запазен главно на равнище полковници. Сега вече е прочистено и това ниво. Голяма част от военните и силите на полицията подкрепиха Ердоган.

Друг фактор от значение за съпротивителните сили на елита при опити за държавен преврат е наличието на осъзнати бенефициенти на политиката на властта. Става дума за активна част от обществото - хора, готови при нужда да излязат на улицата, да пренебрегнат комендантския час и военното положение, обявени от пучистите, и в буквален смисъл да се хвърлят под танковете. И всичко това - в центъра на събитията, в столицата. Ердоган намери такива хора. Излизането им на улицата провокира противниците на властта към агресивни действия, водещи до кръвопролития. В подобна ситуация протестът срещу управляващия елит губи легитимност. Когато през нощта срещу 16 юли осведомителните агенции съобщиха за пострадали полицаи и мирни граждани на моста през Босфора, стана ясно, че Ердоган се справя с положението.

Янукович не можа да постигне това през 2014 г. Киевчани не излязоха да защитят властта. Медиите не осигуриха на Янукович предимство в интерпретирането на събитията. Командосите от "Беркут" станаха мишена на обществения гняв. Потенциални защитници на действащата власт имаше в провинцията - в Донбас и Крим. Там обаче бе задействан механизъм за отцепване от Украйна чрез присъединяване към Русия или чрез провъзгласяване на независимост. Никой не тръгна, условно казано, на поход срещу Киев, за да изтръгне майдана от ръцете на "бандеровците", да го използва, да упражни натиск върху властта.

Легитимността може да бъде унищожена - например с неспазване на обещания или несправяне с предизвикателствата. Елитът може да изгуби властта, ако проработи институцията за делегитимиране, а хората не излязат на улицата, за да отстоят статуквото. Ердоган дълго работи върху това да отслаби институцията за делегитимиране и да изведе активните граждани на улиците. Затова успя там, където Янукович се провали.