НЗОК дължи 60 млн. лв. на болниците, отказва да им ги плати

НЗОК няма да заплати на болниците част от дейността им, наречена „надлимитна“, за цялата 2015 г., както и за първото тримесечие на 2016-а. Това става ясно от позиция на финансовата институция в отговор на запитване на „Труд“. Става дума за над 300 лечебни заведения в страната, които работят по договор със здравната каса, но на които тя отказва да плати около 60 млн. лв. от дейността им за посочения период.

От началото на 2015 г. до април 2016-а на болниците за пръв път бяха наложени много строги бюджетни лимити на база отчетената от тях дейност през 2014 г. При това обаче не са били взети предвид спешните случаи - те не могат да се предвидят, както и новите дейности, които лечебниците са развивали през 2015 г. Така здравните заведения се оказват в преразход, основно заради тежки, неотложни пациенти, които освен всичко останало по закон не могат да бъдат връщани.

Натрупаните по този начин разходи НЗОК счита за „надлимитни“ и единствените варианти болниците да бъдат компенсирани, е съдебно решение по въпроса или добро желание от страна на надзорния съвет на касата. В момента тези 60 млн. лв. тежат на лечебниците, тъй като не им се възстановяват. За да се справят с дълговете, натрупани към всякакви доставчици, ръководствата са принудени да режат от заплатите на служителите си, което води до напускане на лекари и сестри.

Надлимитна дейност имат предимно здравни заведения с трето, най-високо ниво на компетентност, които не връщат тежки случаи и приемат пациенти по спешност. Сред ощетените болници са УМБАЛ „Св. Анна“ в София, УМБАЛ „Александровска“, УМБАЛ „Софиямед“, ВМА, МВР болница, МБАЛ „Токуда“, „Сити клиник“ и др.

В момента Сдружението на частните болници води три дела срещу НЗОК, заяви пред „Труд“ д-р Николай Болтаджиев, председател на сдружението. От разходи в здравеопазването през 2015 г. са били спестени 80 млн. лв. Но вместо да се дадат за болнична медицинска дейност, която е недофинансирана, тези средства са били разпределени за лекарства, коментираха мениджъри на големи лечебни заведения.



Едно от делата, които се водят срещу НЗОК от Сдружението на частните болници, е за Постановление 57 на Министерския съвет от 16 март 2015 г., по силата на което здравната каса отказва да заплати т.нар. надлимитна дейност, обясни шефът на сдружението д-р Николай Болтаджиев. „Документът не дава основание на НЗОК за разглеждане и заплащане на подобна дейност“, посочиха от касата пред вестника.

Другите две дела са срещу решения на надзорния съвет на касата за разпределяне на средствата в бюджета й, обясни д-р Болтаджиев. Причината е, че се прави икономия на средства от болнична дейност и докато плащанията за лечебните заведения намаляват, тези за лекарства се увеличават.

Към съдебните искове са се присъединили и пациентски организации.

Върховният административен съд (ВАС) отменя на заседание на 6 юни 2016 г. свое решение, взето по-рано тази година, че има основание да се води съдебен иск срещу НЗОК за Постановление 57. Именно то даваше основание на касата да говори за „надлимитна“ дейност, която не трябва да бъде заплащана.

Ето и крайното решение на ВАС: „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Национално сдружение на частните болници и Център за защита правата в здравеопазването за спиране действието на следните разпоредби: чл. 3; чл. 21; чл. 23, ал.2, т. 1 и чл. 31 от приложение № 2Б към чл. 2 от Постановление № 57 на Министерския съвет на Република България от 16.03.2015 г. (обн., ДВ, бр. 21/20.03.2015 г.)“