Как да бъде спрян следващият екстремист?

Идентифицирането на младежи, за които има риск да се радикализират, и отклоняването им от терористично вербуване няма да е лесно, бързо или евтино, но страната трябва да превърне това в свой приоритет.

Въпреки че мотивите на Омар Матин може никога да не станат напълно известни, касапницата, която той извърши в Орландо, повдигна животрептящ въпрос. Как едно демократично общество може да контрира саморадикализирането и да осуети нападения на своя територия от хора, които са приели призива на терористични групировки да се убиват невинни цивилни?

Администрацията на Обама е започнала да предприема някои важни стъпки, включително преосмисляне на усилията на Държавния департамент за контриране на много успешната дейност на "Ислямска държава" в социалните медии, привлякла хиляди млади европейци на бойното поле. Планът е да се увеличи финансирането на програмата, да се обучат повече служители и да се насочат по-прецизно посланията към конкретни групи от населението.

До такива арести обаче се стига на късен етап, след като хората са се радикализирали или са се поддали на посланията на терористични групировки. Предизвикателството е да се направи опит да се идентифицират тези, които са податливи на екстремистки идеологии, и да се разработят програми и стратегии, които биха ги насочили по по-добър път.

Какво тогава може да се направи? Единият вариант са строгите разследвания и правоохраняване, довели до арести при изготвяне и прилагане на планове за нападения. Този месец например трима млади американци от сомалийски произход от Минеаполис, който е център за вербуване от екстремисти в тази страна, бяха намерени за виновни от федерален съд в опит да отидат в Сирия през 2014 г., за да се присъединят към "Ислямска държава". Те може да получат доживотни присъди. Федералните прокурори са повдигнали обвинения на общо 20 души в Минесота за връзки с африканската терористична групировка "Аш Шабаб", а 10 са обвинени в подкрепа на "Ислямска държава".

Минеаполис е особено трудно предизвикателство. Там живее най-голямото имигрантско население от сомалийски произход в страната. Това е и градът в САЩ, откъдето са тръгнали най-много млади хора, отишли да се бият с екстремистки групировки. Там инициативи се финансират с федерални, местни и корпоративни средства, включително възпитателни програми за сомалийски младежи с достъп до трудовия пазар. Бяха създадени футболна лига и специална организация с идеална цел за изграждане на връзки между общностни групи, училища и държавни агенции. А имамите са насърчавани от федерални прокурори да излязат от джамиите и да общуват с младите хора в по-неофициална обстановка.

През 2014 г. с промяната на терористичната заплаха от широкомащабните нападения на Ал Каида към по-рехава мрежа, търсеща меки мишени, администрацията започна да подава ръка на местните общности, които вече се опитваха да се справят с проблема на младите хора, привлечените от свързан с насилие екстремизъм. Минеаполис, Бостън и Лос Анджелис бяха избрани от Държавния департамент за пилотни програми за работа с местни граждански сдружения и водачи.

Прилагането на тези стратегии се усложнява от централната роля на Държавния департамент, който изрази съмнение дали тези усилия не са насочени повече към набиране на разузнавателна информация, отколкото към оказване на реална помощ. Експерти казват, че затова лидерите на местните общности трябва да са в предните редици на такива инициативи.

Просто няма начин да се следят всички телефонни разговори, постове в социалните медии, имейли и други методи, които биха могли да се ползват от екстремисти за достигане до податливите на пропагандата им хора. А дори да имаше такъв начин, подобна дейност би превърнала едно отворено общество в общество, силно наблюдавано от правителството.

САЩ не са единствената страна, която се мъчи да намери отговор, който да гарантира безопасността на жителите им, който да спре екстремистите и все пак да съхрани основните свободи, включително свободата на словото, събранията и движението. Франция и всъщност голяма част от Европа водят същия диспут, в който няма лесно решение.