)
„Някой отново е залял настилката с някаква гадост нощес” – каза с яд в гласа едно от момчетата – „скъсаха го това игрище!”
А игрището наистина приличаше на бойно поле. Някой умело бе разпръснал бяла боя по новата ( и адски скъпа) настилка. Една от скейтбордните рампи също се бе сдобила с половин метрова дупка. А като за капак неизвестния среднощен вандал си бе направил труда да разсипе пресен катран по цялата площадка, седалки и мрежи! И дори беше зарязал шишетата с черната субстанция до входа на игрището, сякаш за да се надсмее на децата, общината и закона, като цяло. Децата се повъртяха и отидоха на игрището на училище „Славейков”, за да играят там. Един възрастен господин сподели, че е довел 6- годишният си внук, за да го научи да хвърля топка. Били я купили вчера от Мола, но тъй като тя бързо се полепи с катран, се отказаха и се прибраха в къщи. Аз също оцапах с катран баскетболната топка и детето и се прибрах в апартамента.
Неизвестни все още вандали за пореден път съсипаха скъпа настилка и седалки на новопостроено и отворено за игра спортно съоръжение в кв. „Колю Фичето” във Велико Търново. Това е трета или четвърта атака срещу съоръженията, които струват стотици левове и са изградени по проект, за да могат децата от квартала и от града да играят баскетбол и да карат скейтборд.
Да, ама на мястото ни очакваше грозна изненада. Имаше 5-6 деца, които видимо не се занимаваха със спорт, а се тюхкаха и кършеха ръце. Попитах ги с почуда какво е станало и защо е обезлюдено съоръжението, естествено.
И какво стана? Някакъв среднощен псевдогерой е решил да пречи на децата? Да се обявява с катранени позиви срещу спорта? Решил е, че ще троши общинска собственост, както си иска и няма да има последици? Не мога да повярвам, че това е възможно. Силно се надявам, че след като този пост определено не е анонимен,прокуратурата ще направи нужното и ще намери вандала, който си позволява да разрушава общинската собственост и детските игри. А дотогава – не спирайте да спортувате – както на игрището в кв. „Триъгълника”, така и навсякъде, където си поискате!” – пише в поста си в социалните мрежи Димитър Стефанов, чието дете, а и той лично са станали потърпевши от вандалщината на някой живущ в близост до игрището.
Остро реагираха и от ръководството на ОП „Спортни имоти и прояви”, на чието стопанисване е дадено игрището. „За пореден път атакуваха баскетболното игрище на ул. "Илия Янулов" във В. Търново. И за пореден път никой не е чул или видял нещо. За това как се съсипва площадка, направена за децата на В. Търново. От хора, на които детският смях и игри пречат. Пречат да живеят спокойно, затворени в домовете си, вероятно техните крепости. Утре ще почистим игрището, колкото можем. И ще го отворим отново. В очакване на следващата акция на БЕЗНАКАЗАНИТЕ. Засега!” – реагираха от предприятието.
Протестите започнаха още преди изграждането, когато живущи от съседния блок събраха подписка, защото детският глъч щял да им пречи. След като общината не премести съоръжението, тъй като проектът е с евросредства и промени не могат да се осъществяват, започнаха вандалщините. Скъпата омекотена настилка беше заливана с блажна боя, а съоръженията за скейтборд осъмнаха изтърбушени. През изминалите празнични дни площадката, на която децата толкова се зарадваха, пак беше атакувана, пише velikotyrnovo.utre.bg.
„Реших да посетя новото баскетболно игрище в кв. „Колю Фичето” във В. Търново. Подочух през последните дни, че игрището не е само място за подхвърляне на топка, а има и детски люлки, пързалки и т.н. Викам си – аз ще помятам топка, малката ще поиграе – идеално. Евала на общината за поредната паркова атракция.
Честито, господин Вандал 1:0 за Вас. А може би 2:0, ако броим дупката в рампата и бялата боя. Когато бях малък ( а това беше по това нареченото „бай Тошово време”), почти пред всеки блок имаше площадка. И на тази площадка имаше ДЕЦА, който викаха, скачаха, смееха се, топаха топки, камъни и каквото им попадне и правеха бели. И никой възрастен не се е осмелявал да троши съоръженията за игра, защото децата вдигат шум, защото има кофти ден или просто защото е тъпак. На хората им беше ясно, че децата са бъдещето и, че спортът е нещото, което крепи това бъдеще. Защото голяма част от възрастните бяха правили люлки и площадки като бригадири или не зная какво точно там и ценяха собствения си труд.
Последвайте канала на