Точно преди 30 години стана експлозия в четвърти енергоблок на Чернобилската атомна централа. Най-голямата в родната ни история техногенна авария повлия не само на отношението към атомната енергия за мирни цели и сигурността на потенциално опасните обекти.
В добавка Чернобил стана важно звено в поредица провали и бедствия (кампанията срещу алкохола, Афганистан, жп катастрофи и междуетнически конфликти), които подкопаха вярата на хората в способността на съветското ръководство да управлява успешно страната.
В първите дни след аварията не само местните партийни власти, но и академици, а дори ресорният министър на средното машиностроене Ефим Славски убеждаваха Кремъл, че няма голяма опасност. Едва на третия ден след аварията СССР потвърди факта пред западните си съседи, при които от два дни имаше радиационна тревога. Чак на 29 април съветските ръководители решиха да предоставят дозирана информация на собственото си население. Същевременно печатът отвръща на "злостната антисъветска кампания на Запад", а в Киев и Минск се провеждат масови първомайски манифестации. Събитията в Чернобил обаче се случиха на фона на новата политика на гласност. Лъжата в съветските вестници и по телевизията породи слухове и паника, увреди здравето на десетки хиляди хора и засили недоверието към укриващите истината власти, отбелязва вестникът, цитиран от БТА.
Впрочем сегашната трактовка на разгласяването на държавни тайни в наказателния кодекс и приетият през 2015 г. от президента указ за забрана да се публикуват данни за военнослужещи, загинали при специални операции, повдигат големия въпрос за това какво бихме научили днес за хипотетичен нов Чернобил, допълва вестникът.
Едно от последствията от Чернобил бяха законите, които забраняват скриването на информация за природни и техногенни аварии, застрашаващи живота и здравето на хората (например чл. 7 в закона за държавната тайна) и въвеждат официална отговорност за отказ да се предостави информация на гражданите.
По-късно генералният секретар Михаил Горбачов писа, че животът му се разделил на две части - преди чернобилската авария и след нея. Рамката на гласността след Чернобил се разшири значително, а цензурата се смекчи. Новата информационна политика се използваше и като инструмент в борбата за власт срещу реакционерите.
Чернобилската катастрофа и ликвидирането на последиците от нея изложиха на показ неефективността на съветската икономика и механизми на управление и активизираха стремежа на Горбачов и обкръжението му към реформи и намаляване на ядрената конфронтация, казва пред "Ведомости" политологът Борис Макаренко.
Чернобилските събития предизвикаха в съветската политика информационна катастрофа, ликвидирането на последици от която доведе до смекчаване на цензурата и позволи на печата да говори открито за проблемите, обгърнати дотогава от плътната завеса на военната, държавната и ведомствената тайна, посочва руският в. "Ведомости" в статия, посветена на годишнината, със заглавие "Пределната доза за Съветския съюз".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)