Армията сериозно изостава от стандартите на НАТО

Предстоящата среща на върха на НАТО в Полша през юли може да се окаже доста гореща за българската делегация. Страната вероятно ще понесе критики заради забавената модернизация и изпълнението на ангажиментите, поети пред Алианса, коментира Сега.

Това стана ясно от доклада за състоянието на отбраната през 2015 г. Той отчита сериозно изоставяне от покриването на критериите, по които алиансът оценява състоянието на отбраната ни. Един от тях е използваемостта на въоръжените й сили. Той е и основен индикатор за степента на изпълнение на поетите ангажименти към колективната отбрана на съюза.

Един от показателите е възможността за използване на въоръжените сили зад граница. Изискванията са такава способност да имат 50% от Сухопътните войски (СВ), 40% от летателните апарати на Военновъздушните сили (ВВС) и 80% от корабите на Военноморските сили (ВМС). Само пехотата покрива изискванията. Флотът и бойната авиация са доста далече - съответно около 30 % и 5%. Друг показател е способността да се използват въоръжените сили в продължителни бойни действия. На него трябва да отговарят 10% от СВ, 8% от ВВС и 28% от ВМС. Тук отново само пехотата покрива изискванията. Обясненията на МО са, че бойната авиация и флотът не поддържат подобна способност поради липса на пари.

Именно заради недостатъчното финансиране от МО отчитат и неизпълнение на целите, за които България е поела ангажимент. Това са оперативните способности, които трябва да бъдат изпълнени. Забавяне има още за 2013 г., което е довело до критики от страна на алианса. Те бяха отправени в доклада NATO Defence Planning Capability Review 2013/2014, който беше скрит от МО. И в доклада за 2015 г. това се потвърждава.

Едва миналата седмица правителството реши да започне три проекта за модернизация, които вероятно ще променят тази негативна тенденция. Става въпрос за покупка на западните изтребители, построяването на бойни кораби и ремонта на МиГ-29. Стойността им обаче е около 2. 5 млрд. лв., което е непосилно за бюджета. Само ден след решението на правителството подобен знак беше даден и от финансовото министерство. Според него максималният размер за капиталови разходи във военния бюджет няма да надвишава 200 млн. лв. Това няма да стигне дори само за проекта на изтребителите.

На този фон от МО отчитат увеличаване на рисковете за страната и опасностите от терористични удари. "Освен преки заплахи тези лица създават индиректна опасност от разпространение на екстремистка идеология, привличане на последователи, подпомагане и събиране на финансови средства с терористични цели", е посочено в доклада. Като най-застрашени от терористични атаки са посочени военните ни контингенти и наблюдатели в международни операции и мисии, официалните задгранични представителства и техният персонал, както и българските служители в компании, осъществяващи дейност в кризисните региони. Не се изключват и атаки срещу български обекти и граждани както на наша територия, така и зад граница, включително с възникване на заложнически кризи.