Кабинетът пак шикалкави пред НАТО за военния бюджет

България отново няма да изпълни обещанието си пред НАТО за постепенно увеличаване на военния бюджет до 2% от БВП до 2024 г. Засега шансовете това да се случи клонят към нула, става ясно от публикуваната в сайта на правителството несекретна част от приетия в края на миналата година План за реформа на армията до 2020 г.

Ангажиментът за нарастване на парите за отбрана беше поет на срещата на НАТО в Уелс от всички държави членки и е задължителен. България обаче не само че няма постепенно да го увеличава до 2024 г., а възнамерява от догодина да го намалява, пише "Сега".

Първият етап на плана съвпада със средносрочна бюджетна прогноза за периода, приета от МС. Вторият е до края на 2020 г. Единственото нарастване на бюджета ще е през тази година, и то след като бяха отпуснати по 80 млн. лв. допълнително за стартиране на проекта за нови изтребители и за нови бойни кораби за флота. Така парите достигнаха 1.187 млрд. лв., което е 1.35% от БВП.

През следващата година обаче вместо пак да се повиши, бюджетът се намалява на 1.172 млрд. лв., което се очаква да е 1.28% от БВП. Процентът се запазва същият и през 2018 г., макар в плана да е посочено, че военният бюджет нараства на 1.214 млрд. лв. Затова от военното министерство посочват, че при така планирания бюджет през следващите 2 години няма да им достигнат 119 млн. лв. Тези пари ще са нужни да се назначат 1300 военни, да се отрази увеличаването на минималната работна заплата, да се завърши утилизацията на излишните боеприпаси, подготовката на военните формирования, продължаването на проектите за модернизация.

Всичко това противоречи драстично на основните цели на първия етап от плана за реформа, които те са посочили в началото на документа - приоритетно попълване на недостигащия личен състав, разработване и стартиране на основните инвестиционни проекти, ускоряване на процесите по утилизация. В момента вакантните длъжности в армията са между 3600 и 4000 и назначаването на нови военни беше блокирано заради липсата на пари. Първият от години търг за утилизация беше пуснат едва в края на 2015 г.

От документа не става ясно как точно ще се достигне обещаният процент от БВП на НАТО. Само е посочено, че през втория етап - 2018 -2020 г., бюджетът ще бъде увеличен до 1.5%, а до 2024 г. би трябвало да стане 2%. Това е точно обратното на досегашните обяснения, че всяка година ще има нарастване с 0.5% на парите, за да се изпълнят ангажиментите към алианса.

Въпреки че от плана трябва да стане ясно как точно в МО възнамеряват да изразходват тези средства за модернизиране на армията, нищо подобно не се случва. Документът променя броя на проектите за модернизация в приетата от кабинета на Георги Близнашки национална програма "България в НАТО и Европейската отбрана - 2020", където бройката им е девет. В сегашния документ те се свеждат до пет - покупка на нови изтребители, на бойни кораби, на бронирани машини, на 3D радари и ремонт на фрегати. В същото време се посочва, че през 2020 г. армията ще разполага и с безпилотни летателни апарати, което беше предвидено в националната програма на Близнашки.

Според плана армията ще има нова структура, но това ще стане след промяна на военния закон. Интересна промяна има във визията за бъдещето на Сухопътните войски. Досега основният акцент се поставяше върху изграждането на бойни групи, които да участват в мисии зад граница. В МО обаче са решили, че пехотата трябва се превърне в Гранични войски. В плана е записано, че 68% от релефа на България е планински и полупланински тип, в това число по протежение на почти цялата южна и западна граница на страната, което обуславя необходимостта от нарастване на способностите на Сухопътните войски за изпълнение на задачи в тежки теренни и климатични условия и при съдействие на органите на Гранична полиция при охрана на държавната граница и в борбата с незаконната миграция.

Въоръжените сили, става ясно от плана, ще поддържат обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000, както е и в момента. В края на 2020 г. се очаква армията да разполага със 102 танка, 29 бойни самолета и 7 бойни кораба, 17 зенитно-ракетни комплекса, 20 радиолокационни системи и една безпилотна летателна система с 4 безпилотни летателни апарата.