210 млн. лв. ще бъдат похарчени за чиновниците за 4 г.

Иран и цената на конфликта

Кабинетът вече взе решение за създаване на Държавна агенция "Електронно управление" и прие стратегия за цифровизация до 2020 г., чиито цели бяха именно намаляване на бюрокрацията. Там също ще бъдат хвърлени близо 400 млн. лв. през следващите четири години. Затова от пътната карта за администрацията се очакваше да планира как точно ще протече реформата и как ще спаднат разходите за чиновници, след като множество услуги ще се предоставят по електронен път.

В документа обаче няма нищо подобно. Той прилича на всички предходни, които не само не намалиха бюрокрацията, а я увеличиха. От него не става ясно с колко ще бъде намален щатът на чиновниците през следващите четири години. През изминалата 2015 г. реално правителството се провали в планираното 10-процентово съкращение заради съпротивата и пасивността на много министри. Независимо от изявленията на премиера Бойко Борисов, че ако не бъдат направени нужните реформи, няма да се дават допълнително пари за администрацията, освен ако съответният министър не е готов с оставката си, Министерският съвет даде пари на всички.

Единственият намек за някаква реформа в пътната карта е идеята да се създадат 10 централизирани звена за "споделени услуги", което вероятно означава достъп до различни архиви и регистри на самите чиновници, за да спрат да изискват безброй документи от гражданите. Това ще струва 5 млн. лв. на бюджета. Първите две звена трябва да работят пред 2018 г.

Друга предвидена промяна е редуциране на броя на структурите на администрацията в страната. В момента те са 1779, а до 2020 г. трябва да бъдат намалени с 356.

Най-много пари ще се отделят за повишаване на квалификацията на служителите - 80 млн. лв. Тук не се включва сумата, която е планирана да се усвои както от бюджета и от еврофондовете за подготовка на българското председателство на ЕС. Подготовката вече започна и се предвижда над 1000 чиновници да минат обучение в България и Брюксел.

Предвижда се и създаване на ново звено в Министерския съвет, което да прави оценка на въздействието на приетите нормативни актове. До 2020 г. то ще трябва да прави 20 оценки годишно.

От 2 на 6 седмици ще бъде увеличен срокът за обществено обсъждане на законопроектите. Както и досега, те ще бъдат публикувани в strategy.bg. Целта е до 2018 г. да бъдат получени 100 коментара от граждани, неправителствени организациии и специалисти по законопроектите, а две години по-късно те да са 500. В момента техният брой е нула, става ясно от плана.