Саудитската екзекуция извади наяве опасни политически и религиозни разломи

РАЗДЕЛИТЕЛНИ ЛИНИИ

Екзекуцията на шиитския духовник шейх Нимр ан Нимр от Саудитска Арабия извади наяве опасните политически, религиозни и социологически разделителни линии, разсичащи кралството и Залива. Новината за екзекуцията разпали вълнения в богатата на петрол Източна провинция на Саудитска Арабия и в съседен Бахрейн, както и в Южен Ирак. Иранският върховен лидер призова за сваляне на саудитската монархия и предизвика яростен отговор от саудитското правителство, което обвини Ислямската република в намеса във вътрешните работи на кралството.

Гневни протестиращи в Иран щурмуваха саудитското посолство в Техеран, а Саудитска Арабия отвърна, като скъса дипломатическите отношения и подтикна сунитските правителства на своите съюзнички да направят същото. Посланикът на Саудитска Арабия в ООН каза пред репортери в понеделник, че "ние не сме врагове по рождение на Иран". Но възстановяването на дипломатическите отношения ще бъде възможно само ако Иран "престане и се въздържа от намеса във вътрешните работи на други страни, включително и в нашата".
Съперничеството между двете големи сили в Залива често опростенчески се свежда до надпревара между една консервативна сунитска монархия и една революционна шиитска република. Реалността обаче е по заплетена и по-обезпокоителна.

Източната провинция на Саудитска Арабия лежи на опасен възел на съперничество на големи сили - Иран и Саудитска Арабия, на верски конфликт между сунити и шиити, на икономически и социални противоречия. Тук са и най-богатите петролни залежи в света.

Изследователи в Колумбийския университет ( в Ню Йорк) са съставили една чудесна колекция от карти, илюстриращи културните, религиозните, племенните и езиковите разделения в района на Залива.
Те показват районите с шиитско мнозинство, образуващи дъга, започваща от Иран, през Южен Ирак и надолу по източния бряг на Саудитска Арабия към Бахрейн, с допълнителен "израстък" надолу към планините на Северен Йемен.
Иран проявява специален интерес към шиитските общности във всички тези страни. В някои случаи правителството в Техеран, особено Корпусът на стражите на революцията и други хардлайнерски структури, се опитват да експортират своето влияние и да подклаждат вълнения.

Ясно е също, че много от тези шиитски общности имат наболели местни тежнения и голяма част от недоволството им има местни корени, а не е просто подклаждано от Иран. Шиитските общности в Ирак, Бахрейн и Саудитска Арабия - всички те заедно през последното столетие страдат от дискриминация и маргинализация от страна на сунитските правителства и общества. Към този дестабилизиращ коктейл се прибавя и това, че именно в тези райони са повечето от оставащите запаси на петрол и газ в региона.

В населения предимно с шиити Южен Ирак има много повече петрол и газ, отколкото в районите със сунитско мнозинство в централната част на страната. А в Саудитска Арабия повечето от петролните и газови залежи на страната са именно в Източната провинция.
Какво точно е положението в Източната провинция остава относително неясно, защото достъпът и новините оттам се контролират от саудитското правителство, което всячески се опитва да спъва международните дискусии за политическите рискове, засягащи кралството. Потенциалът за сериозни вълнения (там) е един от онези малко вероятни, но вещаещи сериозни последствия рискове, които трудно могат да бъдат преценени, но не трябва и да бъдат игнорирани.

Вълненията остават по-скоро второстепенен, отколкото основен риск. Много по-вероятно е в Източната провинция да се запази спокойствие, и съответно, много по-слабо вероятно е там да се надигнат социални безредици. Никой няма да спечели, ако заложи на политическа нестабилност в Саудитска Арабия или на вълнения по петролните полета просто защото вероятността за това всяка година е ниска.

Рискът от вълнения може да бъде 5 на сто или дори 1 на сто, но това все пак не е нула. Същото би могло да се каже и за риска от социални вълнения в Египет или Тунис преди 2011 г. Тези рискове са достатъчно реални, за да се възприемат като сериозна заплаха от саудитското правителство, което продължава да поддържа силно присъствие на сили за сигурност в тези райони, и това обяснява защо конфронтацията между Рияд и Техеран е толкова остра и толкова персонална.