Годината на кризите

В действителност всяка от тези бури беше предвидима. И за всяка от тях има потенциални решения, които политическите представители по света и в Европа не можаха да приложат. Нека да вземем две кризи като пример.

Друг голям въпрос, който доминираше през 2015 г., беше ислямисткият тероризъм. Но този въпрос също не е нов. От повече от 20 години този тероризъм се развива по света от Близкия изток, Северна и субсахарска Африка.

Но ако въздействието на глобално затопляне с 0,8 градуса по Целзий вече е драматично, какво ли ще е от двойното увеличаване на глобалната температура, както е предвидено в парижкото споразумение?

2015 г. приключва след броени часове. За щастие, защото тя със сигурност не беше най-добрата година, която преживяхме. Това беше една година на бури от всякакъв вид - климатични, терористични, миграционни, икономически и накрая, политически, пише в анализ електронно издание Вокс Юроп.

В Европа енергийната стратегия постави в центъра политиките за защита на околната среда и това беше добра победа. Но тази стратегия остави на всяка държава възможността да определи какви енергийни източници ще използва, тоест дали да продължи да използва въглища.

В Европа ние разполагаме с няколко мерки за сътрудничество, като Шенгенската информационна система, Интерпол, Европол, Евроджъст и др. Но те не са достатъчни, защото страните членки отказват да сътрудничат истински по един солидарен начин. Европейският представител за борбата срещу тероризма Жил дьо Керхов го констатира с горчивина. Ние имаме точни и навременни анализи, но волята за сътрудничество и прилагането на практика на резултатите от тези анализи винаги ни липсват. А 95 процента от отговорностите си остават на национално ниво, посочи Де Керхов.

Международната конференция за климата в Париж беше успех, защото сключеното там споразумение позволява да се сведе глобалното повишаване на температурите до 1,5 градуса по Целзий до края на настоящия век. Но все още трябва да изчакаме и това споразумение да бъде приложено на практика. Текстът трябва да бъде ратифициран от страните, които са го подписали. Някои юридически обвързващи мерки все още са висящи и помощта за най-бедните страни ще дойде (може би) чак през 2020 г. А и в това споразумение не става дума за намаляване на изкопаемите горива.

Можем да кажем същото и за управлението на миграционните потоци въпреки драматичния характер на ситуациите, броя на загиналите хора, опитали се да стигнат до Европа, и въздействието на тези нови миграционни притоци върху европейското население.
Следователно при тази очевидна неспособност на европейските политически представители да действат правилно пред властта на глобализираната финансова система, чиято приоритетна цел, разбира се, не е благото на обществото, не трябва да се учудваме, че първата политическа партия е тази на въздържалите се и че страхът и гневът сред онези, които гласуват, намират израз в нарастващия успех на антиевропейските, ксенофобските и суверенистките партии.

Ние не трябва да забравяме, че всички диктатури са се родили в ситуации на криза и че те са завзели властта чрез урните. Политически завой от страна на демократичните партии е съответно наложителен, за да не бъдат нашите крехки демокрации заплашени от тези бури. За целта европейците трябва да докажат предимствата на солидарността и сътрудничеството.

От началото на настоящата година бяха извършени над 30 ислямистки атентата, от които 9 в Европа. Те отнеха живота на 152 души в Европа и на още 1087 души на други места по света. Но след атентатите от 11 септември 2001 г. и въпреки войните, водени в Афганистан, Ирак и в Либия - и техните съмнителни резултати - много малко беше направено, за да се разреши проблемът с ислямисткия тероризъм. Ефикасни глобални стратегии и инструменти за сътрудничество липсват.

Още от началото на индустриалната ера глобалното затопляне беше с около 0,8 градуса по Целзий. Това очевидно не е кой знае колко. Но според ООН 90 процента от природните катастрофи сега са с климатичен произход. От 1995 г. тези катастрофи отнеха живота на 606 000 души и засегнаха още 4,1 милиарда. През първите 6 месеца на настоящата година около 16 000 души изгубиха живота си и цената на климатичните катастрофи възлезе на близо 40 милиарда евро.