В Националния исторически музей бе представена короната на българските средновековни царе – от Калоян до Иван Шишман. Короната, която са носили най-величествените царe на България, тежи 1,5 кг и е била изработена от чисто злато, над 700 бисера, карнеол, хризопраз и гранати.
6
Царете на Третото българско царство - Фердинанд и Борис III, не са имали корони. Така българските музеи са лишени от възможността да експонират короните на своите владетели.
Късно копие е и известната корона на унгарския крал Ищван, която не е изложена в националния музей, а в унгарския парламент.
Тя е изградена на базата на стенописите с изображенията на цар Константин Тих и царица Ирина в Боянската църква и стенописи от Бачковския манастир, разказа проф. Димитров пред журналисти.
п
„Около Голямата базиликата се вдигна голям шум, но за короната несе вдигна, тъй като много бързо казах, че пари за нея не ни трябват, тъй като съм намерил спонсори. След като имахме златото най-неочаквано се намери и спонсор за бисерите, към 700-800 бисера, добити от находищав Индия. Родни ювелири пък работиха по поставянето на камъните. Короната не е символ на монархията, а символ на държавност“, заяви проф. Божидар Димитров.
За съжаление съдбата на оригиналните български корони е печална и нито една не е запазена до наши дни, разкри проф. Димитров. "Короната на Първото българско царство е пленена в Преслав, заедно с цар Борис II през 971 г., при превземането на столицата от войските на византийския император Йоан Цимисхий. Тя е била отнесена в Константинопол и там следите й се губят. Същото се е случило и с короните, носени от цар Роман, пленен в Скопие през 992 г., и с цар Самуил в 1018 г.
При обявяването на успешното освободително въстание на Асен и Петър в 1185 г. короната, изработена вероятно специално за целта, е била сложена на главата на Петър, но в 1204 г. папа Инокентий III е подарил корона на цар Калоян, изработена във Ватикана. Тази корона носят всички български царе до Иван Шишман включително, припомни проф. Божидар Димитров. В 1395 г. короната попаднала в ръцете на турците и следите й са се загубили.
За да изберат среден размер, бижутерите и експертите Марио Гаврилов, Стойчо Везенков и Светла Цанева, са пробвали короната на няколко мъжки глави. Първо е направена восъчна отливка, но най-трудна за изработка се оказала долната част, която е по-стеснена. След като короната била направена, останало още злато. С него експертите ще възстановят и дамската корона. Очаква се тя да бъде готова до края на април.
На финала на представянето, Божидар Димитров се пошегува с журналистите: "Понеже ще ме питате дали ще я предоставя в парламента, снощи говорих с г-жа Цачева, докато бяхме в едно предаване, и й казах, че и аз като Радан Кънев и Реформаторският блок ще поставя условие да приемат на второ четене Закона за българското гражданство, който ще помогне на България да разреши най-тежкия си проблем - демографският срив на нацията".
По думите му, ако тенденцията се запази това би обезмислило усилията, които се полагат за нови пътища, пречиствателни станции и др. "Законът ще позволи да ликвидираме само за една година демографската ножица между раждаемост и смъртност, ако приемаме по 50 000 граждани от българската диаспора в чужбина", убеден е директорът на НИМ.
На 23 декември всеки може да види короната на българските царе от Средновековието в НИМ. Цял ден музеят ще бъде отворен за посетители, които могат да разгледат възстановеното копие безплатно. Това е коледният подарък за българите от НИМ, обяви проф. Димитров.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)