Имейлите допринасят за глобалното затопляне

Климатичните промени могат да подкопаят усилията за справяне с крайната бедност по целия свят, предупредиха и от Световната банка преди няколко дни.

Всеки имейл, който изпращаме, се равнява на 4 г въглероден диоксид (парниковите емисии, свързани с функционирането на компютъра и сървърите, както и с част от производството им). Глобалното затопляне се оказва едно от най-големите предизвикателства, с които трябва да се справим, пише в. "Монитор".

В същото време учени алармираха, че всекидневните ни навици, като изяждане на ябълка, слагане на чайник на котлона, изпращане на имейл влияят върху парниковите емисии.

„Това само по себе си не е достатъчно за съхраняване на околната среда, но ангажираността на хората е от първостепенно значение и създава предпоставки за по-радикални промени в начина на живот в дългосрочен план“, заявиха и от Френската агенция за околна среда и управление на енергията.

65 имейла „изхвърлят“ във въздуха едно и също количество въглероден диоксид с автомобил, който е изминал 1 км. Дори един непрочетен спам се равнява на 0,3 г въглероден диоксид, отбелязва британският експерт Майк Бърнърс-Лий, автор на книгата „Колко вредни са бананите?“.

Глобалните последствия от спамовете се равняват на тези от 3 млн. автомобила годишно, които биха използвали над 7,5 млрд. литра гориво. Това въздействие обаче може да се ограничи чрез намаляване на броя на имейл адресите и на складираните имейли.

Търсенето на информация в интернет с помощта на преносим компютър – нов модел, се равнява на 0,1 г въглероден диоксид, а с помощта на стар компютър - на 4,5 г въглероден диоксид.

Според Бърнърс-Лий компютрите в света „изхвърлят“ във въздуха 407 млрд. тона въглероден диоксид годишно и вероятно до 2030 година това количество ще се удвои.

Също така се оказва, че пътуването до работното място е най-големият източник на парникови емисии сред дейностите на офис служителя. Консумацията на енергия е с 40 на сто по-малка, ако се пътува с автобус вместо с автомобил. С метро тя е 104 пъти по-малка.

Нов доклад за въздействието на глобалното затопляне показва, че рязкото покачване на температурите ще намали сериозно добивите от зърно и водните запаси в много райони и вероятно ще затрудни усилията за справяне с бедността. Учените са на мнение, че климатичните промени са голям риск за процесите на развитие.

За да се справим с всички тези проблеми, почти 200 страни участват и на конференцията за климатичните промени в Париж, която ще продължи до 11 декември. Очакванията към конференцията са големи и се смята, че тя ще бъде повратна точка в намаляването на зависимостта на световните икономики от изкопаеми горива. Вече почти всички правителства са очертали плановете си за борба с глобалното затопляне след 2020 г., което се приема като положителен знак за постигане на амбициозен договор за забавяне на глобалното затопляне. Още повече че според данни на Световната банка затоплянето може да е с повече от 1,5 - 2 градуса по Целзий. Като основен източник за това се посочва най-вече натрупващият се ефект от емисиите от парникови газове в миналото и сега. Това означава, че необичайните жеги, повишаването нивото на моретата и все по-честите тропически циклони може да станат неизбежни. Без целенасочени действия обаче според учените има реална опасност повишаването на температурата да бъде с до 4 градуса по Целзий до края на века.

"Премахването на бедността, повишаването на глобалния просперитет и намаляване на неравенството в световен мащаб вече е трудно и ще бъде много по-трудно със затопляне на температурата с 2 градуса. Но при 4 градуса има сериозни съмнения дали тези цели са постижими изобщо“, каза президентът на Световната банка Джим Йон Ким.

Има вероятност 2015-а да бъде най-топлата година в историята. Това показва оценката на средните температури в световен мащаб според Световната метеорологична организация. Данните до края на октомври показват, че температурите тази година са по-високи, отколкото всеки друг предишен 12-месечен период. Учените твърдят, че петгодишният период от 2011 г. до 2015 г. също е най-топлият. Според експерти повишението на температурите се дължи най-вече на комбинацията от силния Ел Ниньо и глобалното затопляне вследствие на човешката дейност. Изчисления показват, че средните температури в световен мащаб за 2015 г. са с 0,73 градуса по-високи от тези през 1961 - 1990 г. Според учените също температурите в световен мащаб са приблизително с 1 градус по-високи, отколкото в периода 1880 - 1899 година. При петгодишния период от 2011-а до 2015 г. температурите са били с 0,57 градуса над тези през 1961 - 1990 година.

Много мегаполиси ще останат под вода дори ако глобалното затопляне се ограничи до 2 градуса. Покачването на морското равнище в съответствие на сценариите за глобалното затопляне с 2 или 4 градуса може да се случи за 200 години, но е по-вероятно да се случи в продължение на много векове, вероятно след 2000 години. Най-ефективният начин да се забави глобалното затопляне е да се намалят парниковите газове, но постигането на целта от 2 градуса остава сериозно предизвикателство. Учените смятат, че страната, която ще бъде засегната най-силно от покачването на морското равнище при сценария за глобално затопляне с 4 градуса, е Китай. Днес около 145 млн. души живеят в китайски градове и крайбрежни зони, които има вероятност да се превърнат в океан, ако температурите се покачват с тези темпове. Четири от десетте най-застрашени мегаполиси ще бъдат в Китай - Шанхай, Тиендзин, Хонконг и други ще бъдат под вода. В тях днес живеят 44 млн. души.

Положението в Индия, Виетнам и Бангладеш няма да бъде много по-добро. Азия е дом на 75% от населението, което днес живее в зони, които няма дълго да бъдат определяни като суша вследствие на климатичните промени. 34 млн. души в Япония, 25 млн. в САЩ, 20 млн. във Филипините, 19 млн. в Египет и 16 млн. в Бразилия също са застрашени, ако затоплянето е с 4 градуса.

Покачването на морското равнище, отговарящо на затопляне с 2 градуса, евентуално ще бъде 4,7 метра. За 4 градуса покачването на водата ще бъде два пъти повече. Промените в климата могат да повлияят негативно на земеделието и да доведат до разпространението на малария и други болести.