В Европа се очертава нова ситуация, която се възприема като нещо нормално. Конфликтите, опустошаващи Близкия изток, създадоха два отчетливи потока: стотиците хиляди бежанци, които рискуват живота си, прекосявайки бурно море и тръгвайки по осеяни с опасности пътища в търсене на мирен живот, и безразсъдните европейски младежи, които поемат в обратна посока - към Сирия, за да се присъединят към джихадистите от "Ислямска държава" (ИД), отбелязва британският в. "Файненшъл таймс".
Водещи западни политици за сметка на това почти винаги отхвърлят анализа на Хънтингтън, а ежедневието в мултикултурните западни страни със значителни мюсюлмански малцинства опровергава идеята, че различните религии и култури не могат да съжителстват. След атентатите в Париж е необходимо либералните ценности да се препотвърдят, но това не бива да ни пречи трезво да признаем, че има пагубни глобални тенденции. Истината е, че мюсюлмани и немюсюлмани съжителстват по цял свят. Културното многообразие не е наивна либерална мечта, а реалност в съвременния свят и трябва да се направи така, че то да работи. Алтернативата е още повече насилие, смърт и болка, подчертава вестникът.
За (ИД) разширяването на конфликта е апокалиптична мисия, посочва в. "Вашингтон пост". Заканвайки се в последните дни да извърши опустошителни атаки срещу френски и руски мишени, "Ислямска държава" възприе стратегия, която може да изглежда ирационална. Тя разгневи и провокира две военни сили, на които не им се искаше да влизат във война със самопровъзгласилия се халифат в Ирак и Сирия. Франция обеща да отмъсти и предприе въздушни удари срещу столицата на ИД в Сирия - град Ракка. Русия може да засили въздушната си кампания, ако се установи, че ИД и взривила руския самолет над Египет. Разширяването на конфликта може да изглежда саморазрушително, но според някои анализатори, то отговаря на онова, което групировката рекламира като своя апокалиптична мисия - да примами неверниците по света в Сирия за последна битка, подобна на Армагедон.
Ноември не е януари. Тази мисъл се прокрадва в изявленията на повечето френски политици и медии и за повечето хора това е разбираемо. За разлика от реакцията след кървавите нападения срещу редакцията на "Шарли ебдо" и други места в Париж, при което през януари загинаха 17 души, след атентатите в петък, взели 129 жертви, не се чуват обществени призиви за солидарност с мюсюлманите. Няма шествия, малцина призовават да не се бъркат последователите на исляма с онези, които проповядват джихад, пише в. "Ню Йорк таймс". Вместо това се има осезаем страх и дори гняв, а президентът Франсоа Оланд поиска от парламента да удължи извънредното положение и призова за промени в конституцията, за да се справи страната с тероризма. Има нещо, което не се казва гласно, но все пак е ясно: светска Франция винаги е имала сложни отношения с мюсюлманската си общност, сега обаче това започва да се превръща в откровено недоверие и дори враждебност, отбелязва статията.
Няма съмнение, че касапницата в Париж ще накара повече политици, а вероятно и обикновените хора, да свържат последиците от тези движения. Страховете, че терористи ще проникнат в европейските столици, представяйки се за имигранти, вече от месеци се раздухват от десните политици. След като парижкото разследване разкри, че един от атентаторите самоубийци на "Стад дьо Франс" вероятно е сирийски гражданин, онези, които посрещаха бежанците с подаръци и цветя, може да започнат да гледат на тях като на заплаха.
Откакто Самюъл Хънтингтън предрече, че международната политика ще бъде доминирана от "сблъсъка на цивилизациите", теорията му , изложена за първи път през 1993 г., намери едни от най-ревностните си привърженици сред ислямистките екстремисти. Терористите, извършили масовите убийства в Париж, са част от движение, което разглежда исляма и Запада като смъртни врагове, се казва в друга коментарна статия на "Файненшъл таймс".
Пред британския в. "Гардиън" бившият заложник на "Ислямска държава", френският журналист Никола Енен, казва, че джихадистите не се страхуват от въздушни удари. В Сирия научих, че те се стремят да предизвикат ответни удари, не бива да попадаме в този капан, предупреждава той. Те се боят повече от единството ни, отколкото от въздушните атаки, допълва той.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)