Плевнелиев: Когато има проблем, ЕС се мобилизира, за да премине през турболентните времена

Проблемите, свързани с безпрецедентния миграционен натиск, бяха във фокуса на разговорите на президента Росен Плевнелиев в германския град Хамбург, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Важно е да бъдат адаптирани и учебниците от страна на Министерството на образованието, така че да отговарят на потребностите на българските училища зад граница. По време на срещата българските учители поискаха и въвеждането на дистанционни форми на обучение, които да са съвместими с образователната ни система и да подкрепят усилията за образование на български език на над 230-хилядната българска общност в Германия.

Представителите на Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ в Хамбург изразиха надеждата си да бъде намерено място, в което православната ни църква и училището в Хамбург да бъдат заедно. В момента училището се помещава в три отделни сгради.

Президентът Росен Плевнелиев се подписа в книгата за съболезнования в кметството на Хамбург по повод кончината на бившия германски канцлер Хелмут Шмидт. Според президента германският държавник ще остане в историята като визионер и защитник на обединена Европа.

По-късно днес държавният глава ще участва като основен говорител във Вечерта на Европа, организирана от Бизнес асоциацията AGA, в която членуват над 3500 германски фирми.

На 13 ноември президентът Росен Плевнелиев ще участва в първото издание на Берлинския глобален форум, който има за цел да насърчи диалога на европейските институции и представителите на бизнес средите с развиващите се икономики в света. В Берлин държавният глава ще разговаря и с президента на Съюза на германската икономика Маркус Фелзнер.

Около 7000 души са българите в Хамбург. През 2001 г. училището стартира със 7 деца, а днес в него се обучават почти 100 ученици и това налага да бъде подкрепено неговото развитие. Около 10% от децата на българската общност се обучават в учебното заведение. От тази година са създадени и две паралелки с по 14 деца, в които се обучават децата от първи клас.

Българският език да бъде признат като чужд език в образователните програми на немските училища, призоваха още представителите на Българското училище. Това са постигнали вече няколко държави членки на ЕС, които са подписали и споразумения на държавно ниво с Федерална република Германия.

По време на срещите му с представители на правителството и парламента на федералната провинция държавният глава припомни, че България първа посрещна миграционната вълна през 2013 г. Страната ни е една от малкото държави, които следват правилата, и регистрира всички бежанци, които влизат на наша територия, изтъкна Плевнелиев.

Президентът заяви, че България ще продължи да работи за намирането на общо европейско решение на проблема и, по думите му, единственият начин Европа да се справи с кризата е със следването на общи правила, валидни за всички, споделена отговорност и проевропейска политика.

По повод реакциите на отделни държави членки на ЕС по отношение на приема на мигранти, президентът коментира, че „ЕС е семейство, за чието благо всеки допринася и когато има проблем, се мобилизира, за да премине през турболентните времена“.

Според държавния глава, в случая не трябва да бъдат водещи интересите на отделните страни, а проблемите трябва да бъдат споделяни и решени, като всеки даде своя принос. „Най-лошият подход за ЕС днес би бил националистическият, а най-правилният е да действаме като сплотено и единно семейство“, заяви Росен Плевнелиев.

Федерална провинция Хамбург е изправена пред голямо предизвикателство с миграционната вълна и сега трябва да работи усилено за интегрирането на бежанците чрез образование и заетост, посочиха представителите на правителството и парламента. Според тях, европейските държави трябва да бъдат подготвени за продължително негативно развитие на бежанската криза и притесненията трябва да отстъпят място на спешните решения и общи действия.

По-рано днес президентът Плевнелиев разговаря с представители на Българското училище в Хамбург и на Българската православна църковна общност и пое ангажимент да постави по време на работното си посещение въпроса за нуждите на училището пред местните власти.