Иванов: Завършващите юристи ще се явяват на единен държавен изпит (видео)

Иванов заяви, че преструктурирането на юридическото образованието е част от трите значими пакета на реформата, предаде репортер на Новини.бг.

Също така обучаващите се настояват за профилиране след 3-ти и 4-ти курс, както и да се застъпи по-голямото изучаване на чужди езици във факултетите. Според тях трябва да се акцентира върху обучението по международното и европейско право.

Ще бъде обсъдена и необходимостта дали да бъде въведена бакалавърска и магистърска степен по право.

Министърът на правосъдието Христо Иванов присъства на дискусия относно необходимата реформа в юридическото образование. Студентите, завършващи юридически факултети, ще се явяват на единен държавен изпит, предвиждат промени в Закона за съдебната власт. Целта е да се повиши качеството на юристите.

Във връзка с обвиненията на бизнеса, че от университетите се бълват бъдещи безработни юристи, експерти потвърдиха това и посочиха, че всяка година близо 2000 души завършват право, но това не може да бъде регулирано с една наредба от Министерство на правосъдието. В момента се приемат между 1400 и 1600 студенти държавна поръчка по право. Освен държавата и пазара на труда трябва да регулира този процес, смятат експерти.

Една от първите ни стъпки, която е направена от Министерството на правосъдието е била да се направи социалогическо изследване, чрез което да се установят нагласите сред студентите, учещи право. Анализът на данните е показал, че обучението на бъдещите юристи трябва да бъде реформирано, за да отговаря на актуалната ситуация в съдебната ни система.

Министър Иванов заяви, че на година подписва близо 2000 разрешителни за практика на студенти. Той се надява да се въведе по-качествен практическо-теоретичен изпит преди завършването на студентите, който да гарантира по-добро образование на хората, които решават съдби.

Първият пакет включва измененията в Конституцията, вторият е в сфера на човешките ресурси и не на последно място е реформата в юридическото образование. "Това е тема, която се повдига от време на време, но поради различни фактори остава винаги встрани от усилията на съдебната реформа, затова в момента ние насочихме нашите усилия и вече работим за осъществяването й", заяви той.

Социологът доц. Петя Кабакчиева представи направеното проучване, което е било проведено сред близо 500 анкетирани. Тя посочи, че на тази база се доказва, че всички получаващи юридическо образование имат по-голяма нужда от практически занимания. "Студентските аудитории трябва да се превърнат в съдебни зали и да бъдат разигравани ситуации от съдебна зала", констатира тя.

Социологът констатира, че студентите искат да отпадне учебният предмет "История на Българската държава и право", тъй като нямали какво да научат от него. Но работната група към Министерство на правосъдието не предвижда отпадането му, тъй като той е заложен в основата на образованието им.