WWF проучиха запазена вековна гора в близост до София (снимки)

6

Експедиция на WWF, водена от Александър Дунчев и д-р Цветан Златанов от Института за гората към БАН проучи днес най-близо разположената вековна гора до София. Намира се в района на връх Звездец в Средна гора, на около 6 км. от с. Горно Камарци.

Тя е една от 150-те гори, които WWF картира по време на тригодишните си изследвания в Стара планина, Средна гора и Западни Родопи. Вековните гори са били съхранени от лесовъдите след турското робство. Не са били отсечени и по време на бума в дърводобива през 50-те години на миналия век.

През 20-ти век повечето гори в страната са служили за дърводобив и са се превърнали в стопанисвани гори. Познават се по равномерните стволове на дърветата, които израствайки едновременно в стремежа си към слънчевите лъчи се източват на височина.

Вековните гори са отличават от стопанисваните гори. Те имат хаотична структура, която включва групи от млади и зрели дървета, дървета с хралупи, стоящи и паднали стари дънери, разлагаща се мъртва дървесина и т.н. Дърветата достигат възраст 300-400 години. Височината им е 40-50 метра и достигат 1-2 метра дебелина. В тези гори се е запазило най-голямото генетично и биологично разнообразие на дивата природа. В тях се срещата белогърбия кълвач, трипръстия кълвач, уралската улулица, пернатоногата кукумявка, бръмбъра Алпийска розалия, широкоухия прилеп, риса и други.

Половината вековни гори в страната са извън защитените територии, което е предпоставка за тяхното изсичане. Затова изследователите от WWF, Института за гората към БАН и Лесотехническия университет се стремят да променят законодателството, касаещо управлението на горите, така че да бъдат съхранени вековните гори.

Важността да бъдат запазени последните вековни гори, като тези под вр. Звездец специалистите от WWF обосновават с липсата на местообитание на цялото генетично и биологично разнообразие на гората. Счита се, че процесът на загуба на последните вековни гори е необратим, тъй като с унищожаването им ще изчезнат и горските им обитатели. Освен това при освобождаването на територии за пасища от горските зони се наблюдава опасна ерозия на почвата.

Стъпка към опазването на вековните гори е обособяването на такива зони, които покриват минимум 10% от териториите на НАТУРА 2000. Това е минималната необходима площ за опазването на естествените процеси и биологичното разнообразие на вековните гори.