Свободно посещение на Военния мавзолей-костница на 19-ти и 20-ти септември

Военният мавзолей-костница представлява цялостен мемориален комплекс, който се състои от мавзолей, църква и парк-градина. За да достигне днешния си вид, той преминава през различни етапи.

Инициативата е част от „Европейски дни на наследството“, чиято цел е да даде възможност гражданите да разгледат непознати или трудно достъпни културни ценности и сгради.

Повече за Военния мавзолей-костница:

През 1943 г. е построена църквата „Св. Георги Победоносец“, а с поставянето през 1946 г. на бронзовата фигура на българския войн пред портала на гробището архитектурно се оформя и завършва Военният мавзолей-костница.

На 19 и 20 септември от 10.00 до 17.00 часа Националният военноисторически музей (НВИМ) отваря за свободно посещение Военния мавзолей-костница с църквата „Св. Георги“, който се намира ул. „Каменоделска“ № 11 в София.

Военният мавзолей-костница е един от слабо познатите за широката общественост исторически обекти, но тачен като светиня на българската бойна слава. По случай Архангелова задушница в него се отслужва ритуал-панихида в памет на хилядите загинали герои. Тази традиция е забравена в периода 1957 – 1990 г. поради конюнктурни съображения, но след промените, по инициатива на НВИМ, отново всяка първа събота на месец ноември се отдава заслужена почит на загиналите при изпълнение на войнския си дълг.

Идеята за създаване на българско военно гробище на загинали във войните датира още от Първата световна война. По подобие на други европейски армии Министерството на войната взема решение да извади костите на загиналите и да ги събере в специално военно гробище. За целта през 1926 г. Столичната градска община отделя парцел в югоизточния край на Централните градски гробища. Първоначално костите на 3650 починали са поставени в осем бетонни подземни костници върху дървени греди. Те обаче започват да гният и не са добро решение за съхранение и поради това е решено да се строи надземна костница.

Нов елемент в историята на Военния мавзолей-костница е полагането на костите на видни български военачалници. Пример в това отношение са извършените ритуали във връзка с препогрeбването на свещена пръст от гроба в Скопие на полк. Борис Драганов и тленните останки на ген. Никола Жеков. През 2013 г. са поставени паметни плочи с имената на българските военнослужещи, загинали при изпълнение на воинския си дълг в операциите в Камбоджа и Ирак.

През 1935 г. е обявен конкурс за изграждането на надземни костници за съхранение костите на 4000 покойници, постройка за параклис за малки религиозни служби и ограда с подходящ портал. Първа награда получава арх. П. Цветков и скулптура Ал. Занков с мото/ наслов/ на проекта „Победа“. Авторите разделят парковата площ на костници със скромен параклис и обелиск, площад за строяване на представителните военни части, стопански двор със складове и главен портал-вход. Тъй като строителството се забавя, а съхранението на костите в подземието е неподходящо, е изготвен проект за направата на стенни касети, който е възложен за изпълнение на трима художници-резбари – проф. Т. Христов, Петър Кушлев и Методи Балалчев.