Петролните фантазии на един политически клоун (на трибуната на глупостта)

_______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Доналд Тръмп винаги се е опитвал да се докаже като напредничав и „човек извън своето време“. Само дето напоследък си е просто човек извън реалността.

Обсебването му от венецуелския петрол принадлежи на свят, който вече не съществува, вкаменено геополитическо въображение, застинало някъде между петролните шокове от седемдесетте и самоуверената ресурсна политика от ерата на Рейгън.

Проблемът не е само в това, че мисленето му е остаряло, а и че е съчетано с презрение към закона и институциите.

Тръмп, изглежда, наистина вярва, че петролът на Венецуела е някаква плячка, която чака да бъде взета. Нещо като награда (Нобелова, например…).

Той публично заяви, че американски петролни компании ще „влязат“, ще инвестират „стотици милиарди“ и ще превърнат Венецуела отново в петролна държава, но този път под американски надзор. Сметката без кръчмаря. Май беше забравил да ги пита дали искат.

В неговото съзнание това е власт. И лост. Доминиране, с други думи. Реалността, в която всички ние останалите живеем, обаче не е съгласна. А, както се оказа, и петролният бизнес не е съгласен.

И въпреки това Тръмп настоява, защото… защото това съвсем не е въпрос на енергетика, а е някакъв странен спектакъл на властта.

The Atlantic публикува един материал (на Роже Карма), в който се представя подробен анализ относно гледната точка на хората, които ДЕЙСТВИТЕЛНО разбират петролните пазари. Та, те смятат плана на Тръмп за Венецуела за налудничав. Не „спорен“, а налудничав.

Главният изпълнителен директор на ExxonMobil го обобщи без много заобикалки (макар да си личеше, че му е неудобно да го каже в присъствието на Оранжевия): днешна Венецуела е „неинвестируема“. Това му е техническата оценка.

В линка малко по-горе видяхте какво се случи съответно с ExxonMobil – Тръмп не бил харесал отговора и ги „извади от играта“. Не е нужно да си анализатор, че да стигнеш до заключението, че „тоя тотално е разплискал легена“.

Петролната инфраструктура на Венецуела е срината, квалифицираната работна сила е избягала, тръбопроводите са корозирали, рафинериите едва функционират, а сигурността би изисквала частни армии. Това, последното, в главата на Тръмп не е проблем, защото той така си разглежда американската армия по принцип – като частна негова си.

Точно това се е случвало вече няколко пъти с американски петролни компании именно във Венецуела и те определено не изгарят от желание да влязат в същия капан, колкото и Тръмп да им обещава неща. А и те не са глупави, знаят колко струват обещанията на Тръмп.

Също така възстановяването на производството в латиноамериканската държава до предишните нива би отнело минимум десетилетие и между 100 и 200 милиарда долара. И това само за да се върне Венецуела там, където е била преди тридесет години.

Междувременно цените на петрола се задържат около 60 долара за барел. Добивът и преработката на тежкия венецуелски суров петрол струват около 80 долара за барел. Та, това не изглежда толкова като „бизнес възможност“, колкото като инсинератор за пари.

Фантазията на Тръмп, че „Големият петрол“ с радост ще изсипе огромен капитал във Венецуела, се срина при първия досег с елементарната аритметика. И реалността.

Да не говорим за по-дълбоката ирония, че Съединените щати изобщо нямат нужда от венецуелски петрол. Америка вече е най-големият производител на петрол в света. Само Тексас произвежда почти два пъти повече петрол, отколкото Венецуела някога е произвеждала в пика си. Канада доставя огромни количества. Аржентина, Бразилия и Гвиана предлагат по-безопасни и по-евтини алтернативи.

Става ли явно вече, че светогледът на Тръмп не е оформен от пазари, а от доминация?

Наскоро той заяви пред The New York Times, че има само едно нещо, което ограничава глобалната му власт: „Моят собствен морал. Моят собствен ум“. А след това дойде изречението, което обяснява всичко: „Не ми трябва международно право“. И аз вече написах:

Повярвайте му. Когато Тръмп ви казва кой е, повярвайте му. Това изречение обяснява Венецуела. Обяснява Гренландия. Обяснява защо говори за „притежаване“ на територии, сякаш държавите са голф игрища. Обяснява защо суверенитетът, съюзите и договорите не означават нищо за него.

Анализаторът на CNN Стивън Колинсън пък описа втория мандат на Тръмп като упражнение по „брутална и безапелационна власт“. Жестоката и тъжна ирония е, че когато този анализ излезе, Рене Гуд все още беше жива. Колинсън заяви, че Тръмп е стигнал до простото заключението, че докато вътрешното право все още може да го забавя, то останалият свят е широко отворен. Искаше да каже, че у дома (в САЩ) още не се е разпищолил съвсем, но си „наваксва“ с полицейщина по света… визирайки отвличането на Мадуро.

На 7 януари федерален агент на ICE застреля и уби Рене Гуд – 37-годишна майка на три деца, в Минеаполис.

В рамките на часове Министерството на вътрешната сигурност започна да представя убийството като самозащита, но тази версия не преживя дори нощта. Всички видяхме – целият свят го видя – как безпричинно една млада майка беше екзекутирана посред бял ден на улицата. Американска гражданка в американски град. Причината: агентът бил малко нервен и не разбрал, че тя се опитва да го заобиколи.

Лъжите на правителството започнаха да живеят свой живот, но само в главите на сектантите, влюбени в полицейското насилие. Те са ясни – на тях, ако има кажеш да не вярват на очите си, те са готови. Обичат чичковци в униформа да им казват какво да правят и от време на време да ги поступват. „Бий ме, обичам те“ е положението в главите им. Има ги и в България, можете да ги намерите най-често в естественото им местообитание – Фейсбук.

Оказа се, че (разбрахме го само в рамките на няколко дни) правителство, което вярва, че не се нуждае от международно право, рано или късно решава, че не му е нужна и вътрешна сдържаност.

Какво ражда всичко това ли? Горе-долу същото, което го роди и самото него. Тъпотия. Кръгът се затвори. Тъпотията роди политическа тъпотия, която се репродуцира и сега започна да ражда нова и нова тъпотия. Като в „Извънземното“ малко. Яйцата са снесени и нацвъкани из целия социален и политически спектър.

Адам Джонсън (това е човекът, който носеше катедрата на Нанси Пелоси по време на щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г.) се кандидатира за местен пост във Флорида.

Припомняне: този хубостник беше арестуван, призна се за виновен и се превърна в меме на американската реднек „въстаническа“ тъпота.

После Доналд Тръмп пак дойде на власт и го помилва (заедно с още 1500 такива като него… немалка част от тях се предполага, че са се влели в редиците на ICE. Ама как да разбереш, като са постоянно с маски).

Сега Джонсън нарича кампанията си „MAGA в действие“. По-ниски разходи. По-малко корупция. Америка първо (на ниво окръг, някак си… гений).

Към 2026 г. това… не е аномалия. Съжалявам, но не е. Това е новото нормално в САЩ. И заплашва да се разлее и по света.

Когато опитът за преврат беше представен като патриотизъм; и насилието преди 5 години се рекламираше от MAGAтите… тоест, беззаконието беше възнаградено; после насилниците станаха федерални агенти и получиха власт…

… то глупаците по целия свят си взеха „поука“.

Те научиха и още нещо, гледайки некомпетентния Тръмп и върволицата некомпетентни калинки, които си назначи в кабинета: че компетентността е там нещо си „по избор“ и съвсем не е важно. Научиха и че срамът е остаряла работа, не е за тях. Научиха и че историята подлежи на преговори. Да учат децата за робството било DEI работа.

Научиха, че глупостта, ако е достатъчно лоялна, е квалификация.

Един глупак си мисли, че ще насили петролните гиганти да изхвърлят милиарди $$$ в тоалетната, по-малките миньони около него гледат и цъкат доволно с език и се канят да поемат щафетата в политическата идиокрация. Тръмп не е вечен. Ще трябва други клоуни да се появят на сцената.

Ето – Адам Джонсън е готов. Светът се напълни с АдамДжонсъновци. И всичките са готови. И нетърпеливи.