Мигрантите намериха нов път към Европа през България, пише в. "Таймс" в кореспонденция от България. Вестникът разказва за новите маршрути за влизане в Европа, избирани от много бежанци в момент, когато редица страни от ЕС затягат граничния си контрол.
Дискусиите ще се възобновят едва следващия месец. Това е удар за Юнкер, който миналата седмица призова за "незабавни действия", отбелязва изданието.
Министрите от редица страни от Централна и Източна Европа останаха твърди в противопоставянето си на предложеното от Юнкер задължително разпределение на мигранти.
Европейската комисия не включи тази негова забележка в официален препис на речта, което може да е признак за силата на противопоставянето на тази инициатива, отбелязва "Ню Йорк таймс".
"Сбогом, европейски ценности - здравей, Крепост Европа", е заглавието на редакционна статия на в. "Гардиън" за развитието на миграционната криза на континента.
Европейците се разкъсват между състраданието и страха. Балансът между тези две емоции силно варира от седмица на седмица и от държава на държава.
Отчаяно се нуждаем от решение, но все още не сме го намерили, смята "Гардиън".
Отдавна действащата погранична мафия в източната част на Балканите не е новост за никого, пише вестникът, цитиран от руската редакция на Би Би Си. Балканският сухопътен маршрут от доста години преминава от Северозападна Турция през България, а оттам в сърцето на Европа. По този път отдавна е разположен епицентърът на наркотрафика, контрабандата и търговията с хора, пише "Таймс".
Този маршрут бе популярен сред сирийските бежанци преди две години, когато в разстояние на два месеца над 10 хиляди сирийци проникнаха незаконно на територията на България. Той изгуби от популярността през изминалата година, когато цените за нелегалния морски път в Гърция значително се понижиха, което направи този по-кратък маршрут достъпен за бедните мигранти. Сега обаче, след като контролът по границата на Турция и Гърция отново се засили, старият български маршрут отново стана популярен, отбелязва вестникът.
"Таймс" разказва историята на Сана от сирийски град Камишли, която платила на каналджии 1700 евро, за да закарат нея и сина й от Турция в Германия. Сътрудници на европейската гранична агенция Фронтекс обаче я арестували при пресичането на българската граница. На жената било съобщено, че трябва да поиска убежище за петгодишен срок именно в България. Сана обаче не е съгласна с това и иска да намери начин да се добере до Германия, пише БТА.
Независимо от усилването на граничния контрол, мнозина намират начин да проникнат навътре в Европа. Това става благодарение на пограничната мафия, която се държи съвсем безцеремонно, подмамвайки клиенти направо на автобусната спирка при ГКПП-то пред очите на граничарите, отбелязва вестникът.
Положението допълнително се затруднява от това, че понякога е невъзможно да се различи каналджията от бежанеца, пише кореспондентката на "Таймс" в България Ханна Люсинда Смит. Тя разказва, че се запознала с мъж, който се представил за сирийски бежанец, но говорел подозрително добре и турски, и български. Тя окончателно се усъмнила, че той е бежанец, след като видяла във Фейсбук снимки, които го показват на неотдавнашни посещения в Германия, Холандия и Норвегия.
"Граничният контрол се разраства докато преговорите за мигрантите буксуват", е заглавието на в. "Ню Йорк таймс".
Докато още три държави последваха примера на Германия с въвеждането на гранични проверки за контролиране на мигрантския наплив, ЕС не успя да постигне споразумение за скромен план, който да накара отделните страни да участват в приема на част от стотиците хиляди души, които сега търсят убежище в Европа, пише вестникът.
На извънредна среща в Брюксел вътрешните министри от ЕС се съгласиха страните им да си разпределят 40 000 мигранти, които сега се намират в Гърция и Италия, но само на доброволни начала, което е смекчена версия на предложения през май план. Министрите обаче не подкрепиха предложения миналата седмица нов план на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за принудително разпределяне на допълнителни 120 000 мигранти.
Злостните пазарлъци в Брюксел за разпределянето на 160 000 мигранти, което е малка част от общия им брой, протичаха докато Австрия, Словакия и Холандия вчера въвеждаха граничен контрол, след като в неделя Германия въведе гранични проверки по югозападната си граница и спря железопътния трафик с Австрия.
Берлин заяви, че проверките по германско-австрийската граница са само временна извънредна мярка. Тези ограничения, които са отговор на натоварването на местните общини, сигнализират, че гостоприемното поведение на канцлерката Ангела Меркел към мигрантите се сблъсква с вътрешнополитическа съпротива, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Връщането на граничния контрол, представяно като временна мярка за въвеждане на ред в често хаотичния мигрантски поток, е най-сериозното предизвикателство от години за Шенгенското пространство - европейската система за свободно движение в голяма част от континента.
26-те европейски страни, които са членки на Шенгенското споразумение, крайъгълен камък на европейската интеграция, който утвърждава отворените граници, но допуска временен контрол от съображения за сигурност, в миналото периодично са възстановявали граничния си контрол, но никога заради натиска от миграцията, пише вестникът.
"Това предложение не решава проблема", заяви словашкият вътрешен министър Роберт Калиняк. Чехия, Унгария, Румъния и балтийските страни изразяват силни резерви за приемането на бежанци, изтъквайки, че нямат традиции в даването на убежище на хора от различни култури, че икономиките им не могат да издържат на мигрантския поток и че повечето мигранти искат да живеят в по-богати и гостоприемни места като Германия и скандинавските страни.
Министрите приеха планове за засилване на сътрудничеството в борбата с каналджиите и нарушенията на границите с Турция, която се превърна в една от главните транзитни страни за насочили се към Европа мигранти. В реч в сряда през Европейския парламент Юнкер представи мигрантската криза като изпитание на способността на Европа да предприема съвместни действия и поиска вътрешните министри бързо да приемат плана му за разпределяне на мигрантите на срещата си в понеделник. Изразявайки съмнения, че доброволна програма би проработила, той заяви: "Това трябва да е задължително."
Едва когато броят на пристигащите в Германия мигранти започна да расте, стана ясно, че може да дойдат милиони души. И поведението на държавното ръководство на Германия, а след нея и на други страни започна да се променя: граничен контрол, разговори за създаване на нови бежански лагери в Италия, Германия и извън ЕС. . .
Квоти може да се утвърдят, но те няма да действат, докато не станат задължителни не само за страните от ЕС, а и за новите мигранти. Точно това имаше предвид германският вътрешен министър Томас де Мезиер, когато каза, че искащите убежище трябва да разберат, че не могат да избират в коя държава да търсят убежище. Мигрантите обаче искат точно обратното!
За жалост нито квотната система, нито дипломатическите усилия няма да решат тази криза. Мигрантите ще продължат да пристигат в големи количества. А Европа ще продължи да прави грешки, разкъсвайки се между грижата за страданията им и страха от бъдещето, което ще е по-различно, отколкото е изглеждало преди мигрантската криза.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)