Български херпетолог лови змии по цял свят, хванал и в тоалетната на Аграрния университет в Пловдив

Точно така бил извикан в село Тополово, където местните твърдели, че в гробището им скитосва „огромна змия”. Херпетологът обърнал мястото камък по камък и не открил нищо. Не видял и следи от такова животно.

Двете най-красиви и ценни български змии са леопардовият смок и турската боа. Над Асеновград има документирано леговище на смока. „Тази змия има червени петна по тялото си и това я прави страшно красива”, казва Попгеоргиев.

Единственото местообитание за турската боа у нас, пък било до Харманли. Вече не съществува, защото мястото било заравнено с багери, за да се направи там Соларен парк. От ония, с безумно скъпия ток.

Д-р Георги Попгеоргиев е един от малкото български авантюристи, които освен, че се занимават със сериозна наука, правят и неща, които другите намират за странни и неприемливи. Такова е ловенето на змии.

Попгеоргиев е един от малкото херпетолози, които прекарват летата си в експедиции, за да проучват влечуги, птици и редки животински видове. Един от последните му големи проекти е да лови и идентифицира по люспите различните змии, пише "Марица". Георги Попгеоргиев уловил първата си змия, когато бил на 7-годишна възраст. „Беше водна и съвсем безопасна. Ходих с баща ми често за риба и така се запалих по херпетологията”, казва той.

30 години по-късно признава, че е уловил с голи ръце може би над хиляда змии. И никога досега не е хапан от нито една от тях. „Когато излезем на терен, ловим змиите с голи ръце. Не използваме метални щипки или железа”, обяснява той. А точно това се харесва много на чуждестранните туристи, които често го следват по петите.

Това е новият вид туризъм, който той развива. По света това се нарича херпетоложки туризъм. На него ходят ентусиасти, които искат местни специалисти да ги водят по чукарите и да ловят пред очите им змии. Влечугите, разбира се, не се убиват, а се измерват, идентифицират и снимат със скъпи камери. Самият Попгеоргиев притежава вече 1000 снимки на заснети влечуги.

„Има голям потенциал в този вид туризъм. Той е много подобен на орнитоложкия. Обикновено тези, които си падат по птиците се увличат и по змии”, казва зоологът. Когато някъде в Пловдив или околностите някой намери змия в дома си, обикновено докторът е този, който ходи да я лови и транспортира след това на безопасно място. Наскоро намерил Голям стрелец в шахтата на водомера на една къща. Това е най-големия вид смок у нас. Около него витаят и най-много легенди.

„Фолклорните приказки започват с това, че Големият стрелец има косми на опашката. Глупост, и нищо повече. Другата легенда за него е, че е дълъг 3-4-5 метра. Тялото му може да стане дебело като дирек! Нищо подобно! Най-големият уловен и документиран Голям стрелец у нас е дълъг 2,02 метра. Може да има по големи, но те ще са по-дълги само с 5-6 сантиметра. В Гърция, заради климата може да са и малко по-дълги”, обяснява специалистът.

Друг интересен случай с Голям стрелец е отпреди няколко години. Тогава змия от този вид се вмъкнала да се поохлади в тоалетните на ректората на Аграрния университет. Животното било много уплашено и стресирано. Било се свряло в ъгъла на една тоалетна и само чакало. „В България всички разбират от три неща - политика, футбол и медицина. Покрай тях поназнайват много и за змиите и самолеченията от техни ухапвания”, припомня на шега Докторът по зоология.

Нещата се навързват така - някой видял змия, после като разкаже за нея, винаги добавя някой друг сантиметър към разказа си. Така, когато историята се превърти от 4-5 души, накрая излиза, че един 2-метров смок, може накрая да стане и 4-5 метров. „Всеки добавя по поне 50 санта в спомените си. Това е рибарски комплекс”, казва Попгеоргиев.

„Змии сигурно е имало, но не и огромен смок, както твърдяха местните хора. Оказа се, че на едно от погребенията някой видял змия между надгробните плочи. Нищо сензационно! Къде другаде да види такова животно? Само че докато стигне тази новина до другия край на селото, вече всички говорели за „огромна змия”, която дебне”, разказва зоологът.