"Дейли телеграф": Защо американците обичат да решават проблемите си, като стрелят и убиват

Има, например, много обосновани предложения полицаите да не носят оръжия, защото много бързо стигат до решение да ги използват. Но подобна идея просто няма шанс да бъде чута в САЩ.

Президентът Обама би могъл да говори по-честно сега, когато не се бори за преизбиране, но той рискува да навреди на собствената си партия, ако го направи, отбелязва в заключение "Дейли телеграф", цитиран от БТА.

Зловещото убийство на двама телевизионни водещи в пряк ефир в САЩ остава централна тема на американските и британските медии. Един от коментарите в лондонския "Дейли телеграф" прави недвусмислен извод още в заглавието си - "За твърде много американци патлаците са разрешението на всеки проблем".

В Америка се произвеждат оръжия за употреба специално за малки деца, дори за 5-годишни, и им се дават като подаръци за рождения ден от горди родители, които после ги обучават как да си служат с тях. И те често ги използват, с печални последици. Но дори това рядко води до логично и осмислено желание да се отнемат тези права на децата. При няколко случая, когато съм бил в Америка, и когато любезно са ме канили в нечий дом, съм се опитвал във възможно най-любезна форма да попитам дали има огнестрелно оръжие в къщата. И ако отговорът е утвърдителен, неохотно отказвам поканата. Американският дом по правило е опасно място. Тогава се гледат като смахнат. Те просто не могат и не желаят да разберат мотивите ми, пише авторът.

Втората реакция бе възмущението от хладнокръвието на убиеца, използвал смартфони и социални медии, които да запишат неговия акт, и да изрази ликуването си, че го е извършил. Такава е жестоката реалност, в която живеем, в която всичко трябва да бъде снимано или филмирано, защото иначе то сякаш е по-малко истинско. Така ние сме или извършители или воайори. Този млад мъж вършеше (злокобното си) дело, и ние гледахме. И ако съзнателно сме избрали да гледаме, то ние сме съучастници, опетнени.

Зад цялата тази нагласа в САЩ стои, разбира се, Националната асоциация за притежателите на огнестрелни оръжия (НРА). Те неуморно се позовава на една конституционна поправка, която гарантира правото на американците да носят оръжие. Тя е внимателно формулирана (на времето), за да позволи на страната да се защитава в случай на опит на (бившите) британски колонизатори да възстановят контрола си. Но фактическата цел на НРА (освен очевидния финансов интерес на производителите на такива оръжия) е за защити принципа на удоволствието. Според него няма нищо лошо да се стреля, а ако нещата вземат лош обрат, то е защото стрелецът има "психически проблеми". Но сегашният убиец Вестър Лий Фланагън не беше психично болен, той беше сърдит, а в Америка понякога ядът се демонстрира със стрелба.

Но отвратителната истина, която тези рационални реакции скриват, е, че той изпитваше удоволствие да застрелва хора, защото това е предназначението на оръжията. Какво като е имал зъб някому за нещо? Много хора изпитват яд от различни неща - аз също съм изпитвал яд по различни поводи от време на време. Но никога няма да ми хрумне - както и на нас, нека да го кажа - да тушираме яда си със смъртоносна стрелба. Но на този човек му е хрумнало, защото за него е естествено да разсъждава така. Ядът е само заден план, основа. Важно е решението, което той взема, и удоволствието, което то му доставя. Американците от малки се възпитават да се наслаждават на стрелбата с оръжие. Това е "американският начин", отбелязва "Дейли телеграф".

По-нататък авторът - Брайън Мастърс, посочва две най-често срещани обяснения на публичното убийство на двамата тв журналисти във Вирджиния. Според първото, има нещо ужасно сбъркано и опасно в "правото" на американците да носят смъртоносни оръжия със себе си, където и да ходят - в училище, в болницата, или пък на живо в тв студиото, какъвто е сегашният трагичен случай. Този възглед се споделя от президента Барак Обама, който със смес от очевидно неудобство и досада отново напомни на своите сънародници, че трябва да преодолеят своя култ към оръжията и един ден съвсем да го изоставят. В дъното на душата си той е много ядосан, но знае, че ако каже това, практически цялата нация ще се обърне срещу него - толкова дълбоко е проникнала отровата, пише авторът.