1. Промяна в пигментацията.
2. Увеличаване на размерите
3. Зачервяване на кожата по периферията на бенката
4. Поява на пигментни петна извън очертанията на невуса
5. Поява на усещания
Всички ние имаме от тези малки, тъмни петънца по кожата. Но какво всъщност представляват бенките? Това са надигнати или на нивото на кожата образувания с променена пигментация. Те могат да се срещнат във всички части на тялото.
Зачервяването е израз на възпалителна реакция от страна на организма, който се опитва да се бори срещу бързо нарастващите туморни клетки.
Злокачествените образувания могат бързо да увеличат своите размери. Ако това става в хоризонтална посока, промяната е ясно видима на повърхността на кожата. В случай, че туморът расте в дълбочина, промяна в размерите е едва забележима.
Лекарите успокояват, че хирургичното лечение не крие рискове за пациента и е единственият сигурен превантивен метод за предпазване от малигнен меланом.
Основните белези на израждане на бенка в меланом са:
Повечето бенки са кафеникави. Те могат да бъдат и с цвета на кожата, черни или дори сини. Цветът им се дължи на количеството пигмент (меланин), който се намира в клетките и определя цвета на кожата.
Промяната обикновено е свързана със засилена пигментация, но не е изключено и избледняването на тъмна бенка. Също така е възможно поява на различно пигментирани участъци в рамките на един невус.
Туморът е нараснал първо в дълбочина и след това се е разширил, като отделни части от неговата периферия са почнали да се издигат към повърхността на кожата.
Бенките не трябва да се усещат при докосване, когато са безопасни. Поява на усещания като сърбеж, болка, дразнене трябва да се тълкуват като белег на израждане на бенката в туморно образувание. При наличие на който и да е от тези симптоми е необходимо да се консултирате със специалист дерматолог, ако се наложи да се отстрани бенката.
Дерматолозите разделят бенките на два вида. В зависимост от начина, по който са се появили по кожата те биват вродени и придобити. Вродените бенки се появяват още при раждането, или в първите години от живота на човек. Макар и рядко тези образувания могат да увеличат драстично размерите си и да се превърнат в сериозен естетичен и дори здравословен проблем. В случай че претърпят трансформация, те се наричат конгенитални меланоцитни невуси. Придобитите бенки са по-често срещани. Те се появяват през ранното детство и броят им се увеличава през пубертета. Под различни въздействия, те могат да се надигнат, да станат релефни и дори да се покрият с косми.
Един от най-честите въпроси, които си задаваме, когато открием нова бенка по тялото си е дали те са опасни. Дерматолозите успокояват, че повечето са доброкачествени. Много рядко някои от тях могат да претърпят злокачествени промени и да се развие малигнен меланом. Меланомът е рядко срещана, но много опасна форма на кожен рак. Проучвания сочат, че превръщането на бенките в меланон е свързано със слънчеви изгаряния.
Макар и малка част от бенките имат склонност да се видоизменят - малигнизация. Те се наричат диспластични и се характеризират с неравномерна пигментация, неправилни граници, кървене при травма и др. При тях оперативното отстраняване е задължително. Не всяка бенка е опасна за здравето ни. Дерматолозите съветват да се потърси консултация със специалист, ако се промени някоя характеристика на бенките.
Най-предпочитеният метод за премахването им е така наречената хирургична ексцизия - изрязване в здрава кожа, което не крие никакви рискове за пациента. Съществуват и други методи на премахване на неприятните кожни образувания: замразяване с течен азот, химическо разрушаване или премахване с лазер. Тези методи обаче крият риск от нецялостно премахване на бенката и появата на рецидив, затова оперативното лечение се счита за най-резултатно.
Повечето от бенките са доброкачествени и обикновено не се нуждаят от лечение или премахване. Премахването им се налага най-често от естетически съображения. Отстраняват се и в случаите, когато са разположени на места, подложени на механично дразнене - стъпала, длани, пръсти, гънки и др.
)