САЩ са превърнали в една от целите на външната си политика "да сломят Русия", казва патриархът на американската дипломация Хенри Кисинджър в интервю за списание "Нешънъл интерест", пубрикувано на сайта на изданието. Според бившия държавен секретар обаче дългосрочната цел трябва да бъде интегрирането на Русия.
Отговаряйки на въпрос за водещата роля на Германия в подходите към Украйна и Гърция, бившият държавен секретар на САЩ отбелязва, че Берлин "всъщност не се стреми към такава роля".
Кисинджър се съгласява с водещия интервюто - главния редактор на списанието Джейкъб Хейлбрун, че тон във Вашингтон задават неоконсерваторите и либералните "ястреби", и именно те са изпълнени с решимост да сломят гръбнака на руското правителство, и добавя, че "те обаче още не са се сблъскали с последствията". После той припомня, че след края на Втората световна война САЩ с голяма охота са се впускали в нови войни, но ястребите в последна сметка не са побеждавали. "Ние не трябва да се намесваме в международни конфликти, ако от самото начало не можем да си представим края им и ако не сме готови да полагаме усилия за постигане на такъв край", посочва Кисинджър.
Водещият пита не допускат ли САЩ грешка, като не участват пряко в дипломатическите усилия по уреждане на украинската криза. А бившият държавен секретар отговаря, че "ако ние сериозно се отнасяме към Русия като към световна сила, то трябва още на ранен етап да решим можем ли да намерим баланс между нейните опасения и това, което ни е необходимо"."Ние трябва да проучим възможността за статут на невоенно обединение на територията между Русия и сегашните граници на НАТО", предлага легендарният дипломат. По-нататък той уточнява, че следва най-малкото да се обсъди някакво взаимодействие между Запада и Русия за една неприсъединена във военно отношение Украйна, пише БТА.
САЩ трябва да отчитат особените отношения между Русия и Украйна, казва дипломатът. Запитан как САЩ да се измъкнат от украинската задънена улица, Кисинджър отбелязва, че въпросът следва да се постави по друг начин - как конфликтът да бъде уреден с полза за международния ред. И припомня, че още от времето на разпада на СССР той е лансирал идеята за независима Украйна в пределите на съществуващите граници, която подкрепя и сега.
"Трябва да се разбират няколко неща - пояснява той. - Русия винаги ще смята, че нейните отношения с Украйна имат особен характер. Те никога няма да бъдат ограничени в рамките на традиционни отношения между две суверенни държави - поне не от руска гледна точка, а може би дори и от украинска."
"Затова ставащото в Украйна не може да се впише в някаква проста схема за прилагане на принципи, действащи в Западна Европа", обяснява Кисинджър. Той напомня предисторията на проблема и обръща внимание, че Москва не би похарчила 60 млрд. евро за превръщане на един летен курортен град в столица на зимна олимпиада, за да започне военна криза само седмица след церемонията по закриването, в която Русия бе изобразена като част от западната цивилизация.
Според него е последвала верига от събития, в които "всяка от страните действаше като че ли рационално, но на основата на собствените си неверни представи за другата страна". Кисинджър смята за първа грешка действията на ЕС, който "не осъзнаваше последствията от условията", които сам постави пред Киев.
"Парадоксално е, че 70 г. след като разбиха Германия и нейните амбиции да доминира в Европа, победителите сега я молят, най-вече по икономически причини, да играе водеща роля в Европа. Германия може и трябва да играе важна роля в конструирането на европейския и международния ред, но тя не е идеалният водещ партньор за преговори относно сигурността на Европа, когато става въпрос за една граница, която е само на 300 км от Сталинград. А САЩ не са предложили никаква своя концепция, освен (хипотезата), че Русия някой ден ще се присъедини към световната общност чрез някакво автоматично превъплъщение", разсъждава Кисинджър. "Ролята на Германия е съществена, но американският принос в дипломацията около украинската криза е абсолютно необходим, за да се впише този проблем в глобален контекст", подчертава той.
Кисинджър отговаря и на други въпроси от глобален характер. Той посочва, че Китай представлява по-фундаментално предизвикателство за САЩ от това, което някога е представлявал СССР. Той отхвърля тезата, че САЩ сами са "създали Франкенщайн", като са помогнали на КНР да се открие за външния свят - намек за прочутата тайна мисия на Кисинджър в Пекин при Мао Цзедун в началото на 70-те години. Според него Китай не може да бъде смятан за фантом най-малкото защото три хиляди години е доминирал в своя регион.
"Другата алтернатива би била да държим Китай в постоянна покорност в сговор със Съветския съюз и превръщането по този начин на СССР, който и без това вече бе развита ядрена сила, в доминираща държава в Евразия, докато САЩ си затварят очите", казва Кисинджър.
Хейлбрун задава въпрос дали усилията на Пекин не са "синоцентрични", т.е. съсредоточени върху самия Китай, или са насочени към интеграция навън. "Именно това е предизвикателството, това е откритият въпрос, отговаря Кисинджър. Това е и нашата задача. А ние не сме достатъчно способни да я разрешим, защото не разбираме тяхната история и култура". След като се съгласява, че китайското мислене в основата си е "синецентрично", той отбелязва, че това може да има последствия, засягащи целия свят. "Именно затова предизвикателството от страна на Китай е много по-сложен проблем, отколкото някога бе СССР. Съветският проблем бе главно стратегически, а сегашният е културен: могат ли две цивилизации, разминаващи се във възгледите си, да намерят формула на съвместно съществуване, гарантираща световния ред?", пита риторично 92-годишният дипломат ветеран.
Запитан какви са шансовете за реално сближение между Китай и Русия, той отговаря, че това не е в природата нито на едната, нито на другата страна. Според него Русия сега се стреми към по-тясно сближение "донякъде защото ние не й даваме друг избор".
Говорейки за сегашния президент на САЩ, Кисинджър изразява мнение, че на практическо равнище Барак Обама е реалист, но възгледите му са "по-скоро идеологически, отколкото стратегически". Според легендарния дипломат, заемал редица ключови постове при републиканското управление на САЩ в периода 1969-1977 г., тогавашният президент Ричард Никсън е бил "последният стратегически мислещ американски президент".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)