В. "Файненшъл таймс" не е оптимист за съдбата на Дилма Русеф

За Бразилия понякога казват, че изпробва всички възможни подходи към икономиката, докато накрая избере правилния, коментира британският в. "Файненшъл таймс".

В последните 60 години страната подхожда точно толкова творчески към начините за отстраняване на президентите си. Жетулио Варгас беше доведен до самоубийство, Жанио Куадрос беше принуден да подаде оставка, Жоао Гоуларт беше свален с преврат, а Фернандо Колор ди Мело беше обект на импийчмънт заради обвинения в корупция. Мнозина се чудят дали преизбраната преди осем месеца за втори мандат Дилма Русеф няма да има сходна участ, отбелязва изданието по повод многохилядните демонстрации срещу президента Бразилия.

Преди шест години предшественикът на Дилма Русеф Луис Инасио Лула да Силва провъзгласи убедено, че 21-ви век е векът на Бразилия. От столетието има още 85 години, така че той може да се окаже прав, но преди това Лула да Силва - някога един от най-популярните политици в света - може също да бъде подведен под отговорност за корупция, допълва "Файненшъл таймс".

Причините за нестабилното й положение са ясни. Разрастващ се корупционен скандал в държавната петролна компания "Петробрас", разследван от независими прокурори с възхитителна енергичност, показа колко продажни са станали бразилските политици, особено управляващата "Партия на трудещите се". Тъй като Русеф е оглавявала компанията, докато са били извършени голяма част от корупционните действия, тя може да бъде обвинена най-малкото в огромна некомпетентност. Като добавим и лошото състояние на икономиката под управлението й - нямо нищо изненадващо във вчерашните масови протести из цяла Бразилия или в това, че 66 процента от бразилците искат импийчмът за Русеф.

С какво обаче импийчмънт би променил нещата. Русеф не е обвинена в корупция, а и тя многократно заяви, че няма да се оттегли. Освен това, дори Русеф да бъде свалена, вероятно ще я замени друг посредствен политик, който се ще опита да осъществи същата икономическа стабилизация. Необходими са известни перспективи. В Бразилия далеч не цари такава бъркотия като в Аржентина или Венецуела, макар изпадането й в неблагоприятна ситуация да е забележително.