Русия ли е новият Иран?

Щом руснаците се сетят за Иран, настъпва самоанализ. Някои се отнасят благосклонно към иранската система, други я презират, но след неотдавна сключеното споразумение за ограничаване на иранското ядрено производство в замяна на отменяне на икономическите санкции и увеличени търговски контакти с външния свят, мнозина руснаци, разтревожени от постоянно засилващото се превръщане на страната им в международен парий, започват да се питат: "Ние ли сме новият Иран?", пише в статия за "Ню Йорк таймс" редакторът на коментарната рубрика на руския бизнес всекидневник "Ведомости" Максим Трудолюбов.

Далеч по-важно за нас, руснаците, обаче е как и при какви условия страната ни ще остане в играта. Днес изглежда сякаш гордо и безразсъдно сме се запътили към мястото, което Иран бърза да освободи, завършва Максим Трудолюбов.

Мнозина руснаци до голяма степен се чувстват по същия начин като иранците, когато тяхната страна бе ударена от санкции преди години: предизвикателни и готови да докажат, че никакви санкции не могат да им въздействат. Путин и последователите му неуморно заявяват, че Русия ще даде отпор на Запада и ще процъфтява със собствени сили.

Може би президентът Обама взе това предвид, когато отдаде признание на приноса на Москва за иранското споразумение. Говорейки за напрежението между Вашингтон и Москва, Обама каза в интервю след сключването на споразумението във Виена, че "Путин и руското правителство разделиха проблемите по начин, който ме изненада." И добави: "Нямаше да постигнем това споразумение, ако не беше готовността на Русия да стои на наша страна."

На чужденци това може да звучи странно, обаче не е кой знае колко пресилено. Мнозина руснаци, както в Кремъл, така и извън него, се възхищават от начина, по който иранците подхождат към враждебно настроения свят. Те уважават решителността на страната да развива своя ядрена енергия, независимо от широкоразпространеното противопоставяне по света. А твърдостта на Техеран към тежките икономически санкции намери отзвук у президента Владимир Путин и поддръжниците му, които успешно представиха западните санкции заради действията на Москва в Крим и Украйна като вероломно нападение над святото им отечество.

През това време високопоставени делегации от Германия, Франция, Италия и други европейски страни с десетки представители на корпоративните среди, започнаха да посещават Иран. "Само в последните две седмици одобрихме проекти на европейски компании в Иран за над 2 милиарда долара", каза миналия месец заместник-министърът на икономиката Мохамад Хазай, цитиран от Ройтерс.
Иранските държавни представители се надяват на подновен достъп до потребителски стоки и планират широко обновяване на остарялата инфраструктура на страната. Застъпниците на твърдата линия може и да искат ядрена бомба, но лидерите, които взеха превес, искат гражданите им да имат нови дрехи и джаджи, коли и самолети. Техеран вече обяви, че планира да купи до 90 самолета годишно от Боинг и Еърбъс щом бъдат отменени санкциите. Ако хазартният ход на Обама за ново отваряне на Иран проработи, иранските и западните интереси може да се слеят.

Путин вероятно осъзна, че трябва да подкрепи иранското споразумение, за да остане в играта. Ето защо той неотдавна предложи план за "единен фронт" в борбата срещу терористите от "Ислямска държава" в Ирак и Сирия. Макар и да е малко вероятно този план да се осъществи, тъй като фронтът би включвал сили, верни на сирийския президент Башар Асад, същинската му цел бе да представи нашия президент като важен и ангажиран световен лидер.

Русия със сигурност може да се конкурира със Запада в енергийния сектор, както и в търговията на оръжие (макар че ембаргото на ООН над оръжейните продажби за Иран няма да бъде напълно отменено още пет години). Тя обаче продължава да е изправена пред труден парадокс. Докато иранският бизнес климат се засилва, руският ще отслабва. Отменянето на санкциите над едната страна допълнително ще усложни икономическите условия в другата. Някои международни компании, включително същите производители на автомобили и техника, които сега проявяват интерес към Иран, започват да напускат Русия и може да бъдат последвани от други. Западните инвеститори, които се безпокоят какво ли ги чака в Русия, се редят на опашка да се съревновават за по-доходни сделки в Иран.
Путин подкрепи иранското споразумение, защото осъзна, че развалянето на преговори, чийто успех бе желан както от Иран, така и от Запада, само щеше да задълбочи руската изолация. Може би също така осъзна, че твърде често е сам на световната сцена. Агресията на Русия над съседите й, военните й игри на нерви с НАТО и собственото му често пъти комично биене в гърдите го подготвят да заеме мястото на Махмуд Ахмадинеджад в света.

Сега, когато Иран се отваря обаче, Русия просто няма да е достатъчно конкурентоспособна със Запада за доставяне на потребителските стоки и технологии, които би искала една освободила се от санкции страна. В действителност ядреното споразумение ще засили политическата изолация на Русия и ще навреди на икономиката й, която вече страда от резкия спад в цените на петрола, обезценяването на рублата и въздействията на западните санкции. Инвеститорите, които се боят от безцеремонния подход на Кремъл към договорите, предпочитат да търсят възможности другаде. А много от най-талантливите хора в страната, смутени от диктаторския й подход към управлението, си търсят късмета в чужбина.

Същевременно обаче Русия изигра важна роля при договарянето на споразумението с Иран, подето с водещата роля на американците. Руският външен министър Сергей Лавров бе един от основните гласове сред представителите на коалицията от шест държави и никога не допусна конфликтът между САЩ и Русия заради украинската криза и други проблеми да попречат на преговорите с Иран, коментира Трудолюбов.