1 година руско ембарго - 1 година проблеми за всички страни

Преди година Русия отговори на санкциите, наложени от Запада срещу нейни граждани и компании, забранявайки вноса на храни от ЕС, САЩ, Канада, Норвегия и Австралия. Плодове, зеленчуци, месо, риба и млечни продукти, предназначени за руския пазар, бяха спрени на границата, европейски производители останаха с тонове непродадена продукция, а руснаците трескаво изпразниха магазините, подготвяйки се за неизвестността. Година по-късно този ход от голямата политика продължава да оказва влияние върху всекидневния живот на милиони хора, макар и не толкова драматично, колкото се очакваше първоначално.

"Ако август бе месецът с най-малко продукти в магазините, то септември бе месецът на гнилите плодове и зеленчуци, октомври пък бе уникален заради ниското качество на млечните продукти", разказва в интервю за БТА Ева Мала, която стои зад проекта "365 Days Of Russian Ban On Food". 30-годишната преподавателка по английски и блогър живее в Москва от близо две години и след въвеждането на ембаргото всекидневно отразява случващото с храните в Русия онлайн.

"Когато се говори за хранителното ембарго, трябва да се има предвид, че то е много селективно от гледна точка на забранените продукти. По рафтовете може и да няма полски ябълки, но има много френско вино", разказва 33-годишната Ана Белкина от Москва за онлайн проекта "365 Days Of Russian Ban On Food". Преди забраната Русия внасяше значителна част от храните, консумирани в страната - около 30 на сто от свинското месо, близо 10 на сто от пилешкото, 30 до 60 на сто от млечните продукти и близо две трети от плодовете. Мнозина се надяваха, че ограниченията пред вноса ще стимулират местното производство, силно западнало след рухването на комунизма. Такава е и позицията на Кремъл, който представя ембаргото не само като наказание за Запада, но и като стимул за руската икономика. През първия месец след обявяването на контрасанкциите рафтовете в магазините бързо се изпразниха, тъй като незабавното влизане в сила на ембаргото не позволи на търговците да осигурят алтернативни доставки, а руснаците започнаха да се запасяват с храни, несигурни какво ще донесе бъдещето. Постепенно ситуацията изглежда се нормализира, макар и не безпроблемно.

Все повече клиенти имат магазините, предлагащи по-евтини продукти, макар и с по-ниско качество - през изминалата година цените на храните в Русия силно се повишиха, в определени случаи - неколкократно. Според официални статистически данни стойността на кошницата с минимално необходими хранителни продукти от януари до юли 2015 година е скочила с над 13,5 процента, а като цяло храните са поскъпнали с над 10 процента на годишна основа през юли при свиване на доходите със средно 8,5 процента.

Ембаргото наистина доведе до нарастване на руското производство - за първите два месеца на 2015 година произведените в Русия червено месо и субпродукти са се увеличили с над 17 процента, птичето месо - с 57 процента, а руските сирена пък са с близо 30 процента повече. "Няма празни рафтове, както струва ми се мислят хората извън Русия. Всичко изглежда добре, докато не го опитате", казва Ева Мала, отбелязвайки особено лошите руски версии на обработени меса и сирена.

За България преките загуби от руското ембарго се изчисляват на около 10 милиона евро. Селскостопанските производители обаче са по-обезпокоени от косвените щети в лицето на конкурентна продукция от страни като Холандия, Испания, Полша, Италия, която идва на българския пазар в големи количества. Въпреки затрудненията за потребители и производители в края на юни Москва реши да удължи ембаргото с още една година, а сега се обмисля и разширяването му до още седем държави нечленки на ЕС. Междувременно започна унищожаването на храни, внесени в Русия в нарушение на забраната чрез реекспорт, преетикетиране, отклонен транзит. В страна, често страдала от глад и продължителни периоди на недостиг на храни, подобно решение носи редица въпроси не само от етичен, но и от институционален характер, отбелязват коментатори.

За да смекчи удара, Европейската комисия бе принудена да се намеси, изкупувайки непродадена продукция и осигурявайки складиране. Храните, неизнесени за Русия, в по-голямата си част останаха на европейския пазар - в страните производителки или бяха пренасочени към други членки на ЕС. По този начин се стигна до свръхпредлагане и спад на цените, който макар и на пръв поглед благоприятен за потребителите, хвърли в криза селскостопанския сектор и обтегна отношенията между страните членки.

Качеството е много лошо, потвърждава пред ДПА Андрей Даниленко, председател на руски съюз на млекопроизводителите - фалшивите млечни продукти са над 50 процента от предлаганото в магазините. Руските производители обаче са принудени да пестят, тъй като покупателните възможности на клиентите им силно са намалели, а заради обезценяването на рублата през последната година вносът на необходимите съставки и оборудване рязко е поскъпнал. Хората променят начина, по който пазаруват и се хранят - консумацията на хляб и хлебни изделия, захар и макаронени изделия се увеличава за сметка на свиващото се потребление на месо и месни изделия, установява в. "Ведомости".

Освен пазаруването в магазина предизвикателство е и изборът на заведение - клиентите на ресторантите често получават скъпа храна в миниатюрни порции, която нерядко е безвкусна, споделя Мала. Производители и потребители в европейските страни обаче също усетиха силно обтегнатите отношения с Русия и наложените ограничения.

След налагането на ограниченията властите се опитаха да заместят забранените продукти, преговаряйки за доставки с южноамерикански страни като Бразилия и Еквадор, но обезценяването на руската валута силно оскъпи този внос. Стигна се и до екзотични решения като разрешение за внос на крокодилско месо от Филипините, което да замести говеждото и свинско месо.

Сред засегнатите от контрасанкциите на Москва Европейският съюз имаше най-голям дял в износа на храни за Русия - европейският износ бе близо 15,8 милиарда долара спрямо 1,2 милиарда долара за САЩ. Европейските фермери понесоха щети за около 5,5 милиарда евро от неосъществен износ, според Алберт Ян Маат, председател на базирания в Брюксел съюз на земеделците Копа Кодека, който обединява около 60 селскостопански организации от всички страни членки на ЕС. Най-силно засегнати са млекопроизводството и производителите на плодове и зеленчуци.

Франция, например, бе сред водещите износители на селскостопанска продукция за Русия в ЕС. Заради руската забрана тя загуби 23 процента от износа си на селскостопански стоки, а от близо месец френски фермери се бунтуват срещу ниските изкупни цени и по-евтината конкуренция на европейски производители от други страни. Полша, която бе сред страните, най-силно настояващи за решителни действия срещу Москва, също понесе тежко ограничителните мерки. Заедно с Литва през 2013 година тя бе най-големият износител на плодове и зеленчуци за Русия. Около останалите без купувач тонове полски ябълки се разрасна мащабна антируска кампания ("Яж ябълки срещу Путин!"), но поляците все пак решиха отчасти проблема, произвеждайки сайдер. Друга част от решението - засилен износ за европейски страни, включително за Франция.