Истинската криза се задава откъм Китай

Докато гръцката драма фиксира вниманието на Европа, една много по-значима и потенциално опасна криза се надига от другия край на света. Вече ѝ казват “Китайската 1929-а” - годината на най-ужасния борсов срив в историята и на икономическия колапс, известен в САЩ като Голямата депресия, пише в. “Дейли мейл”.

За дни китайските акции загубиха над 30% от стойността си, или над $ 2,4 трлн. - колкото брутния вътрешен продукт на Великобритания. 940 компании на борсата - над 1/3 от всички - се отписаха от двата основни китайски индекса. Инвеститорите продават всички акции, за които се намира купувач. За да овладеят паниката, властите забраниха на акционери да продават дяловете си, но без особен резултат. Растат страховете, че тези проблеми може да се прехвърлят върху реалната икономика и тогава гръцката криза ще ни се види бял кахър, твърди британското издание.

Паралелите с 1929 г. са стряскащи. И в Китай, както навремето в САЩ, сривът идва след години неистов растеж, натрупване на небивало богатство и излишъци. Част от този растеж бе подхранен от кредитен бум. Както и през 20-те г., борсовият разцвет в Китай вървеше в тандем с надуването на спекулативен балон на имотния пазар.

Макроикономическата картина също е подобна. И тогава, и сега в Китай огромни маси се стичат от селата в градовете, търсейки поминък в индустрията. За няколко десетилетия се развихри невиждано производство, което доведе до пренасищане, надхвърлящо търсенето в световен мащаб, да не говорим за това на вътрешния пазар.

Вече има предупредителни сигнали за забавяне на икономическите темпове като това преди срива през 1929 г. “Китайската икономика прилича на герой от комиксите, който продължава да тича, макар че е преминал края на скалата и вече е над бездната. Със закъснение той поглежда надолу и рухва в урвата”, казва британският наблюдател Джеръми Уорнър.

С Голямата депресия има и много разлики, сред които е тази, че икономиката на Китай все още е главно планова и централизирана и досега не се поддаваше на обичайните икономически закони. Твърдят, че и сега ще е така, че всичко е под контрол и дори сривът на борсите да продължи, цялата икономика няма да бъде засегната.

Но това въобще не е сигурно, пише “Дейли телеграф”. Малко са доказателствата, че китайският технологичен елит държи нещата в ръце. И сега, както навремето в САЩ, Пекин се опитва да гаси (макар и с обществени пари) борсовата паника. Но засега това произвежда слаб и неубедителен ефект.

Пожарът продължава да тлее и заплашва да избухне отново.

Китай не може да продължава в стил “Алън Грийнспан” (бившия шеф на Федералния резерв на САЩ) да пука всеки балон, като надува нов, отбелязват наблюдателите. Първо бе златото, после - имотите. След като те и целият строителен пазар се сринаха, кранът бе врътнат към приток на пари в акции.

Властите се надяваха, че масовото участие на борсата ще помогне за преминаване от кредитно финансиране към ликвидност. Но напротив, борсовият бум задълбочи дълговия проблем.

Дали сегашната криза ще прерасне в тотален срив, ще зависи от действията на правителството. Политиците са научили това-онова след 1929 г. Вече знаят, че истинските поражения при финансови кризи не идват от самите кризи, а от срива на банковия сектор. А е съмнително е, че Китай управлява със здрава ръка банките си, както твърди. Особено сенчестия банков сектор...