Откриват обновената къща-музей на Иван Вазов в центъра на София (снимка)

Тук, в последните дни и часове от живота си, патриархът на българската литература работи над пиесата "Престолът", се припомня в съобщението.

Дългоочакваното обновление на фасадата се случва в навечерието на 165-ия рожден ден на Вазов, който ще се чества на 9 юли 2015 г.

Обновената фасада на къщата-музей "Иван Вазов" в центъра на София ще бъде открита на 3 юли от 14.00 часа в присъствието на кмета на София Йорданка Фандъкова, министъра на културата Вежди Рашидов, проф. Милена Цанева, актьори от Народния театър "Иван Вазов", директори на столични училища, преподаватели по български език и литература и граждани, съобщиха от Министерството на културата.

В тържеството ще участва и Софийския духов оркестър с изпълнения на най-обичаните български песни по текст на Иван Вазов. От знаменития балкон на поета негови стихотворения ще рецитират актьорът Янко Лозанов и 7-годишната ученичка Еми Стрезова. Проектът по обновлението на фасадата на къщата - светиня, дело на екипа на арх. Христина Стоянова, е осъществен благодарение на подкрепата на Столичната община, Министерството на културата, фирма "Реставрация" ЕАД към Министерството на културата и частни дарители.

Къщата е построена през 1895 година и в нея националният ни писател живее и работи най-дълго време, припомня главният уредник на музея на Вазов, поетеса и писателка Мирела Иванова. Тук, на простата дървена маса, покрита със зелено сукно, той създава някои от знаковите си творби: сборниците с разкази "Видено и чуто", "Пъстър свят" и "Утро в Банки", поетичните книги "Легенди при Царевец", "Под гърма на победите", "Песни за Македония", "Люлека ми замириса", "Не ще загине", комедиите "Вестникар ли?" и "Службогонци", историческите драми "Борислав", "Към пропаст", "Ивайло".

Още приживе Вазовата къща се превръща в културно и обществено средище - скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, един от инициаторите за превръщането й в музей. Пет години след смъртта на поета, на 28 ноември 1926 година, тя отваря врати като първия български литературен музей. Днес, близо 90 години по-късно, музеят посреща стотици посетители.