Обръща ли се пирамидата на Маслоу?

През 1943 година американският психолог Ейбрахам Маслоу (1 април 1908 г. - 8 юни 1970 г.) публикува труда си A Theory of Human Motivation („Теория на човешките мотивации“), в който описва основните потребности на хората в пет нива.

Маслоу вярва, че потребностите от по-ниските нива са по-силни от тези от по-високите и че всяка потребност от по-ниско ниво трябва да бъде сравнително добре задоволена, преди да се премине към задоволяване на потребност от по-високо ниво. Така например човекът, чиито физиологични потребности и нужда от сигурност са задоволени, ще има мотивация да задоволи и социалните си потребности, докато гладният бездомник ще е напълно обзет от мисълта да си намери храна и подслон.

Върхът на пирамидата е трудно изследван, защото според психолога дотам са достигнали едва 2 процента от човечеството. Там нарежда самия себе си до известни личности като Айнщайн, Майка Тереза, Ганди, Бетовен, Линкълн и Рузвелт.

Всъщност самата пирамида липсва в конкретния научен труд на Маслоу, но през годините, при преподаването на неговата теория и популяризирането ѝ, в масовото съзнание йерархията на човешките потребности е визуализирана като триъгълник, стълбица и най-вече като пирамида. Благодарение на Маслоу бизнессредите разбрали, че на подчинените трябва не само да се плащат пари, но и да им се дава пространство, в което да могат да се себереализират.

Според някои съвременни психолози и икономисти пирамидата на Маслоу прекалено опростява човешките мотивации, а самата теория не е доказана съвсем убедително, пише "Списание Осем", позовавайки се на lookatme.ru.

Критиците на Маслоу обикновено дават като пример гладуващи творци, които създават произведения на изкуството въпреки недоимъка, смели алпинисти и просветлени отшелници, които живеят в противоречие с изложената схема.

Та нали хората изпитват потребности на различните нива и удовлетворяването им може да бъде извършвано произволно и да се променя в процеса на живота и обстоятелствата, които възникват пред всяка отделна личност? А отделни потребности могат изобщо да изчезнат.

По-късно възникват нови теории за мотивацията, които или се базират на пирамидата на Маслоу, или я отричат напълно. Тази прословута пирамида е обръщана, рязана на парчета и превръщана в сложни диаграми.

Невъзможно е да се докаже работи ли тази теория, или не. Липсва величина, която обективно да ни насочва доколко една потребност е удовлетворена. Основният принос на Маслоу в науката е, че той сменя парадигмата. Психолозите преди него са се занимавали предимно да изучават душевно болните по време на криза. Маслоу съсредоточил усилията си върху това, което се случва, когато всичко в живота тече, общо взето, нормално.

Според психолога Марджи Лакман „Маслоу е искал да създаде грандиозна теория, която да се докаже и обоснове от други учени. Макар това и да не се случи, подходът му е бил революционен. Той е твърдял, че освен неуправляемите подсъзнателни желания, човешкото поведение е повлияно и от външни фактори, както и от вътрешни потребности“.

Човешките потребности не се вместват чинно в пирамидата на Маслоу. Мотивацията е много по-сложен процес и не може да се разчертае така леко по кутийки. Не може да има еднакви стимули за всички хора.

В края на живота си Маслоу е бил разтревожен заради вулгаризацията и превръщането на теорията му в твърде проста схема. Той се опитал да разтръби в научните среди, че вътрешно удовлетворение човек достига единствено в борбата с бесовете вътре в него. През 1961 година той се обръща към психоаналитик, за да се избави от хроничното си трупане на гняв в продължение на години.