Алфа Рисърч: 66% искат по-добра здравна грижа

Те смятат, че трябва да се засили контролът върху доплащането от пациентите за болнично лечение, хоспитализациите, търговете за медицински материали и лекарства, отпускането на направления.

Според национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено през януари и февруари 2015 г. сред 1026 български граждани, здравеопазването се определя като една от най-проблемните сфери в страната.

Сред анкетираните доминира негативната оценка за качеството на здравните услуги. 66% от хората смятат, че трябва да получават по-добра здравна грижа за равнището на плащаните осигуровки. Като най-проблемни звена в сектора се посочват болничната помощ и НЗОК. Според две трети от пълнолетните жители на страната това са местата, които „източват“ най-голяма част от финансовия ресурс в здравеопазването.

Предвид посочените по-горе проблемни пунктове, българското общество декларира силна подкрепа за мерки по засилване на контрола и защитата на пациентите. В същото време подкрепата за мерките, свързани с повече финансова ангажираност на пациентите, е по-умерена: 78% изразяват предпочитание всяко ефективно скъпоструващо лекарствено лечение да се поема изцяло от бюджета на НЗОК. Подкрепата за подобна инициатива също е изключително висока сред всички социални слоеве, независимо от техния статус.

Две трети подкрепят идеята за въвеждане на минимален пакет на спешна помощ за здравно неосигурените пациенти. Тя отново получава одобрението на мнозинството български граждани с едно важно изключение – представителите на ромския етнос. При среден дял от 16% противници на въвеждането на минимален пакет спешна помощ за неосигурени, сред ромите те достигат 27%.

Абсолютна обществена подкрепа среща създаването на социален здравен фонд за деца, пенсионери и социално слаби.

На общо, декларативно равнище, всеки втори пълнолетен гражданин заявява, че е склонен да заплаща допълнителна здравна осигуровка. Сред тях отново се открояват хората в по-добър социален и материален статус – жители на големите градове, икономически активните поколения, високо образовани и с по-високи от средните за страната доходи. Въпреки високото общо равнище на одобрение за допълнителното здравно осигуряване, липсва консолидиращ мнозинството фактор, който да мотивира по-активното доброволно включване. Най-силно влияние оказват свързаните с по-ниска цена на лечение потенциални ползи – безплатно болнично лечение и липса на доплащане за лечение.