Учените разделиха континентите по болести

Отгоре са векторните заболявания, отдолу – невекторните

За първи път изследователи съставиха карта на разпределението на различните болести по региони на планетата. Оказва се, че картата на болестите често не съвпада с географската, тоест най-голяма активност на едно или друго заболяване невинаги се наблюдава в съседни региони, пише "МегаВселена".

Учените от Държавния университет на Северна Каролина са отбелязани нивата на активност на различни инфекциозни заболявания. По такъв начин за първи път нагледно може да се види къде най-често може да се срещне една или друга болест, в какви региони се наблюдава сходен „набор“ от патогени.

Общо на картата са представени седем региона векторни заболявания (предават се от комари, домашни животни, паразити и т.н., например малария) и пет региона невекторни болести, такива като холера.

Изследователите са изучили 229 страни за наличието или отсъствието на 301 болести – 93 векторни и 208 невекторни.

Интересно, но не всички региони на разпространение на определени болести се оказали свързани. По-конкретно Британските острови и много от бившите колонии на Великобритания, например САЩ и Австралия, са имали сходен списък с болести.

Но бившите британски колонии в Африка и Азия имат различни профили заболявания. Съдейки по всичко, колонизацията се явява само един от множеството фактори, влияещи на разпространението на епидемичните болести. Очевидно не по-малка роля играят климатът и социалната обстановка в конкретния регион.

Според учените новата карта ще помогне по-добре да се разберат механизмите на разпространение на болестите.

„Това е повече от просто придвижване на хората. Смятам, че климатът, историята, географията и множество други фактори имат голямо значение за оцеляването и разпространението на болести – подчертава кандидатът на науките Майкъл Джъст, един от участниците в изследването. – Разбирането на механизмите на разпространение на болестите има огромно значение за цялото човечество.

Към днешна дата на картите са нанесени данните за разселването на животни, хора и тяхното придвижване, а информацията за патогените в голяма степен се игнорираше. Нашето изследване се явява една от първите крачки в изучаването на взаимовръзката между хората и инфекциите.“