Лондон и Берлин ще се възползват от забраната на социалния туризъм

Сред централните новини в много западни вестници е вчерашното решение на съда на Европейския съюз в Люксембург, че страните членки на ЕС могат да ограничават достъпа до социални помощи на жители от по-бедните страни в съюза. Съдът е решавал въз основа на конкретен казус за румънска имигрантка в Германия и е определил, че безработни имигранти, които не могат да се издържат и никога не са работили, нямат право на социални помощи до 5 г. след пристигането си в новата страна. Въз основа на това на румънката и на сина й са отказани обезщетения за безработица в Лайпциг.

Но отсъждането явно има много по-широк смисъл и "Ню Йорк таймс" пише, че лидерите на Великобритания и Германия вероятно ще се позоват на него в усилията си да потушат популисткия гняв на хората в собствените им страни, подклаждан от схващането, че бедните европейци прииждат в по-богатите страни, за да се възползват от щедрите им социални системи.

Британският "Гардиън" посочва, че британският премиер Дейвид Камерън е побързал да похвали съответстващото на "здравия разум решение" на съда, което е "стъпка в правилната посока" "Аз винаги съм казвал, че правото да отидеш и да работиш в друга европейска страна не трябва да бъде неограничено. Трябва да има правила, ограничаващи получаването на помощи, и това е добра новина", отбелязал Камерън. В същото време, според вестника, това е предупреждение към премиера, че няма нужда от предлаганите от него фундаментални промени в имиграционните правила на ЕС, след като Европейският съд се е произнесъл, че страните членки вече имат право да отказват на безработни имигранти социални обезщетения за срок до пет години. Това решение е пречка пред усилията на Даунинг стрийт да убеди останалите си партньори от ЕС за промени във фундаменталния принцип за свободното движение на хора в рамките на Евросъюза, пише "Гардиън".

Няма статистика за размерите на "социалния туризъм", нито пък каквито и да са цифри, които да предполагат, че той сериозно източва хазните на страните от ЕС, пише "Ню Йорк таймс". Вестникът припомня, че и германският канцлер Ангела Меркел, и други висши фигури в ЕС са предупредили, че предложенията на британското правителство противоречат на принципа на свободното движение, който не подлежи на преговори. Въпреки това и в Германия решението на Европейския съд ще бъде гледано под лупа, отбелязва "Ню Йорк таймс". Вестникът цитира германския експерт по социална политика Уве Любкинг, според когото то предполага разглеждане на всеки конкретен случай, и че не всички случаи са ясни априори. Любкинг набляга на факта, че огромното мнозинство от имигрантите в ЕС идват или за конкретна работа, или за да си търсят работа, и има търсене за тях в Германия поради специфичните демографски фактори в страната. После експертът добавя, че "ако погледнем към специфични райони в Румъния и България, техните надежди за по-добър живот са разбираеми".

Самата Ангела Меркел е казала, че ще обсъди решението на Европейския съд с Камерън и други лидери на ЕС, ако е необходимо. А от Европейската комисия са заявили, че е твърде рано да се каже как това решение ще засегне Обединеното кралство, като са подчертали неизменната си позиция, че "свободното движение е квалифицирано, а не безусловно право" на европейските граждани.

В. "Монд" припомня, че съдът в Люксембург се е позовал в решението си на европейската директива 38 от 2004 г., касаеща правата на гражданите на ЕС да се движат и пребивават свободно на територията на страните членки. Директивата обаче предвижда и предпазни мерки срещу опасността жителите на най-бедните страни от ЕС да се възползват в прекалено голяма степен и в прекалено голям брой от социалните системи на по-богатите страни членки. Целта на директивата беше да се избегне гражданите на ЕС от други страни членки да се превърнат в неразумно бреме за системата за социални помощи на тяхната приемна страна членка, припомни съдът в Люксембург вчера, пише френският вестник.

Според в. "Фигаро" решението на съда в Люксембург е изненадващо. Принципът на свободно движение винаги е бил смятан за висш и сега, за да може да влезе в друга страна членка на ЕС имигрантът трябва или сам да покрива нуждите си, или да търси активно работа, посочва изданието.