Ден, в който всички планове пропаднаха

Ден 1 - отпътуване и факти за Рим

Още по темата четете ТУК.

Рим. Вечният град. Той е красив, спиращо дъха красив, голям, тежък, надут, но и толкова приветлив. Има способността да те накара да го заобичаш на минутата, да го намразиш в следващата, а после да го обикнеш отново... Шум, блясък, движение, разкопки, викове, ухание на вкусна храна и така се редят впечатления и гледки, една след друга, докато сам не усетиш, че си неспособен да приемеш този град едностранно.

Събудих се в не особено ведро настроение, търсех зарядното за батерията на фотоапарата в продължение на 40-50 минути и вече почти разплакана се примирих, че така нужното ми в момента устройство се е изпарило в нищото и няма да мога да направя и една снимка повече. Седнах на пода и с отчаяние признах, че днешният грандиозен план да видя Пантеона, да стигна до Испанските стълби, да пия кафе в античното кафене "El Greco", а оттам, с книжна фунийка с печени кестени в ръка, да се отправя към Пиаца дел Пополо, е необратимо осуетен.

Улавям се, че все по-често си повтарям - „Рим не е построен за ден, не можеш да го опознаеш за ден“. Признавам, че точно това се опитвам да направя в последно време. Събуждам се и трескаво пиша план за деня - какво и кога да посетя, откъде да мина, къде да хапна, ако завали как най-бързо да превключа на резервния „дъждовен“ план... Чувствам се изтощена и впечатленията ми се сляха. Опитвам се да се възползвам максимално от времето, с което разполагам, но прилежността, с която уплътнявам пътешествието си, започна да ме обърква и напряга.