Ден 1 - отпътуване и факти за Рим

Прочети повече ТУК.

Три и половина сутринта е и аз се изстрелвам от леглото като ожилена. Полетът ми е след по-малко от няколко часа, а мен не ме свърта...

Правя си голяма чаша чай, любимият ми е зелен с джинджифил – по-ароматна напитка едва ли съм пила за последните 10 години, взимам бърз душ и будя приятеля си да става, но вече леко изнервена, че току-виж си изпусна полета.

Мятаме кучето в багажника (и то ще ме изпрати, как без него) и тръгваме. Мълча на път за летището, заседнало е нещо в гърлото ми. Не ме разбирате сигурно – тя тръгва на ваканция в Рим, самичка, да си щрака с пръсти, да снима забележителности и да яде, какво се прави на толкова притеснена. Е, притеснена съм! Никога не съм ходила сама някъде по-далеч от морето. Винаги съм придружавана от някого и идеята да отида съвсем сама на стотици километри от България ми действа стресиращо. Добре де, по-скоро вълнуващо. В мен е и текстът на книгата, като смятам частта за Рим да я препрочета на път за там... И излитам.