„България без цензура” е партията, която търпи най-сериозна ерозия в сравнение в европейските избори. ББЦ запазва шансовете си за представителство в парламента, но е в низходящ тренд и със значително по-скромна подкрепа – 4.4% от решилите за гласуват.
Въз основа на електоралните нагласи на старта на предизборната кампания могат да се очертаят следните хипотези за изхода й, подредени по степен на вероятност:
След победата си на евроизборите, ГЕРБ е във възходяща тенденция и влиза в кампанията с подкрепата на 36.2% от решилите да гласуват избиратели, сочи проучване на „Алфа Рисърч“ на старта на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 5 октомври 2014 .
Две други формации са на границата на изборния праг от 4% – АБВ с 3.9%, Патриотичният фронт с 3.7%. Атака остава малко под тях – с 2.9% от решилите да гласуват. Резултатът за тези партии е силно зависим от степента, в която ще се мобилизира протестен вот срещу БСП. Колкото по-висок е той, толкова повече нарастват шансовете някоя от тях да премине 4-процентната бариера, и обратно.
От останалите партии, най-различими са „Движение 21“ на Т. Дончева (1.5% от решилите да гласуват) и коалиция „Десните“ с 1%.
За последните три месеца ГЕРБ увеличава преднината си пред БСП до 13 пункта. Партията разполага и с допълнителен електорален резерв от около 5 - 7% колебаещи се привърженици, но от кампанията зависи дали той ще бъде оползотворен или не. БСП не задълбочава негативната тенденция от евровота, но все още е изложена на риск от изтичане на гласове. Социалистите получават подкрепата на 22.5% от твърдо решилите да гласуват в парламентарните избори. За разлика обаче от основния им противник ГЕРБ, техните възможности за разширяване на електоралното влияние са силно ограничени, тъй като продължават да търпят негативите от управлението на кабинета „Орешарски”. Потенциален риск за протестен вот срещу БСП има и от дясно, и от ляво. Поради това, очертаващата се интрига пред БСП е какво ще направят разочарованите й симпатизанти - дали няма да отидат до урните, или ще дадат гласа си за други леви или националистически формации - АБВ, Патриотичен фронт, „Движение 21” на Т. Дончева.
Най-вероятна е хипотезата за пет партиен парламент. Освен четирите сигурни участника -ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторският блок, с най-високи шансове за присъствие в него е ББЦ. Предвид близостта на няколко други партии около 4-процентния праг, обаче, е възможна и „битка” за петото място. Хипотетичното изчисление на броя депутати при пет-партиен парламент само сред преминалите 4% партии показва ГЕРБ – между 105 и 110, БСП – между 63 и 68, ДПС – 35 - 38, Реформаторски блок – около 16, „България без цензура“ – около 13. При такова разпределение на силите е налице възможност за сформиране на, макар и крехко, дясно-центристко парламентарно мнозинство между ГЕРБ и РБ.
По-малко вероятна към момента е хипотезата за силно фрагментиран парламент. Запазващата се висока степен на негативизъм (80%) към модела на досегашното управление, премества махалото в център-дясно и засилва нагласите за излъчване на стабилно правителство с ясна парламентарна подкрепа. Шансовете за повече от пет партии в парламента биха нараснали, ако се активизира наказателен вот срещу БСП не само в десния, но и в левия и националистически спектър - процес, който е все още твърде слаб. При такъв развой може да се стигне до по-голям брой формации в парламента, с произтичащите от това рискове пред сформирането на мнозинство и излъчване на стабилно правителство.
При ДПС интрига няма – влиза в кампанията като трета политическа сила и най-вероятно ще запази тази си позиция до края. Движението получава традиционната си подкрепа (12.1% от решилите да гласуват към момента), независимо от сериозните имиджови проблеми и политическа изолация, в която изпадна през последните месеци.
Реформаторският блок удържа позициите си от евроизборите и стартира кампанията с подкрепата на 5.2% от решилите да гласуват. През летните месеци Блокът успя да преодолее един от най-сериозните проблеми на дясното през последните години –основно столичната си концентрация и към началото на септември вече има видима подкрепа в почти половината избирателни региони на страната. Рискови пред разширяващото се влияние на реформаторите през последните седмици се оказаха обаче част от кандидат депутатските листи, което доведе и до колебания в техните електорални позиции.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)