Реколтата в Мизия е отровена

Мизия сънува европарите, с които ще бъде възстановена, но все още няма оценка на щетите.

Докато местните с разрушените от потопа къщи чакат в приюти и съседски домове, заразите превзеха града. Хората не могат да ядат зеленчуците и плодовете от потопените си градини. Реколтата от плодове и зеленчуци в Мизия е отровена от водата и не трябва да се консумира. За това предупредили местните експерти от ХЕИ.

В останалата вода по улици и дворове се развъждат болестотворни бактерии, които правят плодовете негодни за консумация, потвърдиха епидемиолози. Прасковите по дръвчетата по улиците червенеят, но никой не посяга да ги бере и яде. Неизпомпаната вода в най-ниските части вече е зеленясала, а в нея са започнали да се развъждат всякакви микроорганизми, сочат последните биологични анализи, съобщава "Стандарт".

"Голяма трагедия е всичко около нас след потопа. Казаха ни да не докосваме нищо, останало под водата. Нито домати и краставици, нито джанки, нито ябълки. Ето прасковите натежаха, но не ги пипаме. Животът ни свърши, чедо", клати глава 81-годишната Надежда Костова. Тя лежи на легло в детска градина, превърната в център за спасение на пострадалите от потопа в Мизия. До нея е Йорданка Деспотова. Двете се познават отдавна - учили са в един и същи клас в местното училище преди 70 години. Сега водата ги е изхвърлила от живота. Домовете и на двете са разрушени, няма при кого да отидат. Чувстват се непотребни, далеч от най-близките им вещи и спомени. Едвам се изкатерили на втория етаж, за да не ги отнесе прииждащата водна стихия.

"Страшно беше, чедо, за секунда влетя водата и помете всичко. Бучеше, удряше се в стените", разказва Надежда. Тя се огледала наоколо, за да търси покъщнината. След това се сетила за животните. Накрая започнала да се моли на Бог, че я е оставил жива. Сега желанието да продължи напред го няма. "Не виждам нито къде ще се живее, нито кой ще ни помогне. Свърши тя нашата", изплаква бабата. Всичко ни взе водата - и кокошките, дето ни хранят, и котките, дето са ни утеха в самотата", казва тя и запира с ръка сълзите, които са на път да тръгнат от очите.

"Плодове и зеленчуци, всичко е заразено, отровено. Дръвчетата оцеляха, но доматите вече са слама. Майната му, това ще го преживея. Сестра ми почина наскоро, какво нещо е животът, сега се приютих в нейната къща", разказва пък Тончо Белчев. И продължава да нарежда: "Децата са в Габрово, имам син и дъщеря". Съдбата на 70-годишния дядо изглежда по-лесна. Заедно с него оцелява и съпругата му. "Двама ще се гледаме, докато можем. Къщата вече я прежалих. Е, дори сега като гледам този червен кръг, не ми доядява. Макар че това, което го правих като пристройка към къщата, го няма. Хубава къща беше, кирпичена. Лятото държи хлад, зимата пък е топло. Но водата и на кирпича не прости, гледай как го е бризгал, направо го е издялал като длето", чуди се бай Тончо.

Заради заразените плодове и зеленчуци в Мизия от БЧК призоваха хората в страната да изпращат спешно консерви.