Обявените от Москва ответни санкции демонстрират моралния вакуум, в който действа руската външна политика. В реалния свят тези най-нови контрамерки са много рискована маневра от руска страна, посочва в. "Индипендънт" във връзка с огласената вчера от руския президент забрана за внос на хранителни продукти от САЩ, ЕС, Канада, Австралия и Норвегия.
Западът наложи санкции на Русия заради широк консенсус, че Москва е нарушила принципите на международното право, анексирайки приблизително 5 процента от украинската суверенна територия - Крим, и че упорито се опитва да дестабилизира Украйна, подпомагайки проруските бунтовници. Руските контрасанкции за сметка на това не са в резултат на нарушаване на цивилизовани норми, а санкции заради самите санкции. Те нямат разумна, нито пък нравствена същина и това се случва не за пръв път, отбелязва вестникът. Забраната за внос на храни от Запада е класически случай на ситуация, в която си готов да пострадаш, само и само да накажеш друг. Ако имате обременена от съветско време боксуваща икономика и работна сила в упадък, не е добра идея да въвеждате протекционистки мерки. Проблемът за Запада обаче не е какъв ще е ефектът от руските санкции, а фактът, че Русия не е в състояние за понесе финансова цена, която налага сама на себе си. Това говори, че Кремъл не действа рационално, което на свой ред прави предвиждането на бъдещите му действия много по-трудно, заключава "Индипендънт".
Празните рафтове в руските магазини няма да засегнат само любителите на сирена в Москва. Някои приемат взаимно налаганите санкции на шега, но търговските войни са опасни, а последиците ще са значителни и трайни, пише в. "Гардиън". Това, че вече не мога да угодя на детето си, купувайки му любимото сирене, е толкова пренебрежимо на фона на онова, което преживяват хората в Източна Украйна, че даже ми е неудобно да го коментирам. То обаче е полезно напомняне, че продължаващата безизходица между Запада и Русия в борбата за влияние върху Украйна няма да има някакъв абстрактен ефект, посочва авторката Наталия Антонова. Повишаването на цените и инфлацията вече са реална заплаха за всеки човек в Русия, а не само за "разглезените московчани", развили вкус към италиански деликатеси, отбелязва тя и подчертава, че икономически и политически нестабилна Русия няма да е нещо лошо само за руснаците.
Сходно виждане, че от руското хранително ембарго ще пострада и самата Русия, излага и в. "Файненшъл таймс". Макар най-новият ход на Владимир Путин смая западните столици, използването от Москва на земеделски продукти като оръжие едва ли е нова тактика. Русия наложи ограничения за продажбите на грузински и молдовски продукти, а напоследък забрани вноса на полски ябълки. Сега обаче рестрикциите са с много по-голям мащаб. Русия е най-големият чужд пазар за европейски плодове и зеленчуци - на стойност 2 милиарда евро годишно - и вторият по-големина пазар на САЩ за пилешки продукти. Руското ембарго няма да засегне само американските и европейските производители, а и руските потребители. В краткосрочен план забраната може да доведе до покачване на цените и недостиг на продукти, което ще се отрази на по-бедните руснаци; те харчат основната част от доходите си за храна. Негативният ефект може да е и по-сериозен - евентуална инфлация може да дестабилизира рублата, предупреждава "Файненшъл таймс". Президентът Путин рискува популярността си в родината. Способността на руските медии да представят спада в стандарта на живота като резултат от агресията на Запада не е безгранична, при положение че Москва е наложила търговска забрана, допълва всекидневникът.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)